Смъртта на царете [bg]

— Какво си въобразяваш?! Колко от неговите „освободени роби“ ще са шпиони според тебе? Колко от тях ще са убийци? Помисли ли за това? Богове, трябва да го спреш.

— Не искаш ли още хиляда души за Първородните? — попита Юлий.

— На тази цена? По-скоро бих върнал Герминий на баща му или бих взел златото. Ако бяха по-малко, щяхме да можем да ги наблюдаваме. Но хиляда! Да не можем да вярваме на половината от легиона! Това е лудост.

— Брут е прав — обади се Рений. — Дори сто души не ми се иска да приема, какво остава за толкова много.

Юлий ги изгледа. Те не бяха с него, когато беше претърсвал африканското крайбрежие, за да събере синове на римски войници, нито когато беше намерил ветераните в Гърция.

— Ще ги направим наши — каза той. В гласа му нямаше и капка съмнение.

Катон спа, докато слънцето не се издигна високо над зимния град. Събуди се с главоболие, което не можа да премахне дори греяното вино. Главата му все още туптеше, докато слушаше Антонид: едва успяваше да седи изправен.

— Десет хиляди сестерции е много дори за смърт — каза накрая намусено.

С наслада загледа потта, която изби по челото на Антонид — знаеше много добре, както го знаеше и самият Антонид, че ако парите не бъдат платени, злобата на наемниците ще намери излаз в неминуемо убийство. Дребнаво беше да го кара да чака, знаеше Катон, но все пак остави времето да се проточи. Трябваше да очакват публична проява на враждебност от страна на Помпей дори ако убиецът не беше оставил в ръката на момичето глинена табличка, както му бяха заповядали. Катон не би могъл да предположи, че сенаторът ще отхвърли услугите му само за да наложи своето, макар че се възхищаваше на силния му ход. Беше се надявал, че Помпей ще действа, подтикван от мъка и лудост, че ще му даде повод да прати да го арестуват и да го извади от играта на власт в сената. Вместо това Помпей беше показал сдържаност, която го правеше още по-опасен враг, отколкото му се струваше преди. Катон въздъхна и се почеса по устата. Ако го преценяваха според враговете му, сигурно имаше голяма власт в Рим.

— Бих се изкушил да оттегля подкрепата си и парите си от твоето отмъщение, Антониде, ако не ставаше дума за този твой процес. Наех Руф Сулпиций за твой адвокат.

— Мога и сам да се защитавам срещу Цезар, сенаторе. Делото е просто — отговори изненадано Антонид.

— Не. Искам този млад нахалник да бъде унизен. От това, което видях, той е доста млад и невъздържан и ще бъде победен лесно. Публично излагане пред магистратите и плебеите ще отнеме от блясъка на ранга му на военен трибун. Дори можем да искаме смъртта му заради неправдите, които си изтърпял. — Катон потърка челото си, затвори очи и нацупи уста. — Има цена за моя син и той трябва да я плати. Използвай Сулпиций. Няма кой знае колко добри адвокати като него в Рим. Той ще ти назначи юристи и ще намери прецеденти в обичайното право. Не се съмнявам, че Цезар ще се подготви добре. Изпрати ли поканите?