Политичестки ред и политически упадък [bg]

Последният фактор, който възпрепятства държавното строителство, е външната намеса на Съединените щати, Великобритания, Франция и други европейски държави, които оказват влияние върху развитията в този регион. САЩ поддържат защитниците на консервативни политики и участват в свалянето от власт на леви лидери като Хакобо Арбенс Гусман в Гватемала и Салвадор Алиенде в Чили. В съответствие с доктрината „Монро“ Съединените щати осуетяват опитите на Великобритания и Франция през XIX и на Съветския съюз през XX в. да създадат съюзи с латиноамериканските държави, което би допринесло за институционалното строителство. Поради собствения си исторически опит на страна, за която е характерна социалната мобилност, американските политици често не забелязват дълбоко вкоренената социална стратификация на други общества. Единствената успешна политическа революция в западното полукълбо, превърнала се и в социална революция, е на Фидел Кастро в Куба през 1959 г., която Съединените щати се опитват да сподавят или неутрализират вече цели петдесет години.

Трябва ли тогава да съжаляваме, че Латинска Америка не е свидетел на насилия през последните два века, било под формата на мащабни междудържавни войни или на социални революции? Излишно е да напомням, че социалните революции в Европа и Азия имат огромна цена: десетки милиони убити при чистки, екзекуции и военни конфликти и стотици милиони изселени, хвърлени в затвори, измрели от глад или измъчвани. Още повече че политическото насилие много често става повод за още политическо насилие, а не за прогресивни социални промени. Не бихме искали да дадем по – голям „шанс на войната“ в Латинска Америка, отколкото в която и да е друга част на света. Но и не бива да си затваряме очите пред факта, че положителните резултати в настоящето често са резултат на извършени в миналото престъпления, по думите на Макиавели.