V. [bg]

Обаче този хотентот не желаеше да мълчи. Той не залиташе, а само накуцваше леко. Но роптаеше повече и от най-капризния пехотинец. Младият кавалерист изви към него сладострастно подскачащата Файърлили и го плесна два пъти с шамбока. Използувайки както трябва шамбока от кожа на носорог, настаненият високо на гърба на коня ездач може да укроти един негър много по-бързо и по-лесно, отколкото ако го застреля. Но това не подействува на въпросния негър. Флайше видя какво става и подкара своя черен кон откъм другата страна. Заедно двамата кавалеристи нашибаха с шамбоците си хотентота по бедрата и задника, принуждавайки го да подскача в странен танц. Нужен бе определен талант, за да накараш затворника да танцува така, без да забавя останалите от колоната, защото всички те бяха оковани в една верига. Справяха се доста добре, докато, поради някакво глупаво, неточно преценено движение на Флайше, шамбокът му се заплете във веригата и той бе издърпан долу от коня, в краката на пленниците.

Те имат бързи рефлекси, като животни са. Още преди другият кавалерист да схване нещо, негърът, когото бяха нашибали, скочи върху Флайше и опита да увие своята част от веригата около шията му. Останалите от колоната, осъзнавайки сякаш телепатично какво бе станало — и очаквайки убийство, — бяха спрели.

Флайше успя да се претърколи. Двамата взеха ключа от сержанта, откопчаха техния хотентот от веригата и го изведоха встрани от колоната. След като Флайше си направи задължителното забавление с шамбока върху гениталиите на негъра, те го биха до смърт с прикладите и захвърлиха онова, което бе останало от него, зад една скала, на лешоядите и мухите.

Но докато го умъртвяваха — по-късно и Флайше потвърди, че също е усетил нещо подобно, — той за първи път бе обхванат от някакво странно успокоение, може би твърде близко до онова, което вероятно бе обзело предаващия Богу дух негър. Обикновено най-многото, което чувстваш, е раздразнение, подобно на изпитваното към някое прекаляващо с бръмченето около теб насекомо. Трябва да прекъснеш живота му, и физическото усилие, очевидността на действието, мисълта, че това насекомо, както изглежда, е само едно от безкрайното множество, че убиването му няма да реши въпроса, няма да те освободи от наложителността да убиваш още насекоми утре, вдругиден и тъй нататък, и тъй нататък… тази безполезност те дразни и към всяко свое отделно действие прибавяш нещо от свирепостта на военната скука, а тя, както знае всеки кавалерист, е наистина много голяма.