За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Що се отнася до религията, тъй като в тази държава всеки гражданин ще има собствена воля и ще бъде следователно ръководен от собствения си разум или собствената си фантазия, може да стане така, че хората или да останат много равнодушни към всяка религия, от който и вид да е тя, поради което всички ще започнат да се придържат към господствуващото вероизповедание, или ще проявят усърдие към религията въобще, вследствие на което ще се умножат религиозните секти.
Възможно е в тази нация да се окажат и хора, които въобще нямат религия, но които не биха търпели да ги заставят да променят религията, която биха приели; защото в такъв случай те биха почувствували, че животът им и благата им са толкова техни, колкото и начинът им на мислене; и че този, който може да ги лиши от едното, още по-лесно би могъл да ги лиши и от другото.
Ако между различните религии там има такава религия, която би могла да бъде въведена чрез робство, тя ще предизвика отвращение; защото ние съдим за нещата по отношенията и страничните обстоятелства, които свързваме с тях; тази религия никога не ще се възприеме от ума с представата за свободата.
Законите против тези, които изповядват тая религия, не биха били жестоки; защото свободата не може да изобрети такъв вид наказания; но те ще бъдат толкова потискащи, че ще причинят всичкото зло, което може да се причини хладнокръвно.
Може да се случи така, че по хиляди причини духовенството там да се ползува с много по-малко доверие, отколкото останалите граждани. Затова, вместо да се отдели от тях, то може да предпочете същите повинности, както и хората със светско звание, съставяйки в това отношение едно съсловие с тях; но стараейки се да привлече към себе си уважението на народа, то би могло да се отличава с по-скромния си начин на живот, с по-строгото си поведение и с по-чистите си нрави.
Това духовенство, не можейки нито да покровнтелствува религията, нито да бъде покровителствувано от нея, без да прибягва към сила, ще се старае да действува чрез убеждение; така изпод неговото перо ще излязат прекрасни съчинения, имащи за цел да докажат откриването и промисъла на висшето същество.
Възможно е да се случи и така, че хората да избягват неговите събрания, да му откажат възможността да се коригира даже при злоупотреби; и поради опиянение от свободата да предпочетат да изоставят неговите незавършени реформи, отколкото да допуснат да бъде то реформатор.
Висшите длъжности, съставящи важна част от устройството на държавата тук, ще бъдат по-устойчиви, отколкото другаде; но, от друга страна, първенците в тази държава на свободата ще застанат по-близко до народа; така че съсловията ще бъдат по-тясно разграничени, а личностите — по-смесени.
Управляващите, притежавайки власт, която, така да се каже, се обновява ежедневно, ще се отнасят с по-голямо внимание към хората, които са им полезни, отколкото към хората, които ги развличат; така че тук ще бъдат малко придворните, ласкателите, угодниците и най-сетне — цялата онази порода хора, която кара първенците да плащат даже за празнотата на техния ум.
Хората ще се ценят не за техните мними таланти и способности, а за действителните им качества, които са само две — богатството и личните достойнства.
Там ще се въведе един разкош здрав, основан не на изтънченото тщеславие, а на изтънченото удовлетворение на реалните нужди; и хората не ще търсят в нещата други наслаждения освен наслажденията, вложени в тях от природата.
Хората ще се ползуват от големи излишъци и въпреки това нещата за суетни удоволствия ще бъдат забранявани; вследствие на това много хора, притежавайки повече богатства, отколкото възможности за изразходване на тия богатства, ще ги употребяват за разни чудатости; затова тази нация ще има повече ум и по-малко вкус.
Понеже хората там ще бъдат винаги заети със задоволяване на интересите си, у тях няма да се създаде онази вежливост, която се основава на безделието; а и време няма да им остава за това.
При римляните епохата на учтивостта е съвпадала с епохата, в която се установява господството на произвола. Абсолютното управление създава безделие; а безделието поражда учтивост.
Колкото повече в една нация има хора, които взаимно си уреждат отношенията и не си причиняват неприятности, толкова учтивостта там е по-голяма. Но това, което трябва да ни отличава от варварските народи, е не толкова учтивостта, колкото чистотата на нравите.
В една нация, в която всички мъже, всеки по свой начин, ще вземат участие в администрацията на държавата, жените не трябва да живеят сред обществото на мъжете; затова те би следвало да бъдат скромни, т. е. свенливи; и в тази свенливост ще се състои тяхната добродетел; докато мъжете, непривикнали към галантност, ще се отпуснат, което ще спомогне да запазят изцяло свободата си и възможността да разполагат със свободното си време по собствено желание.