Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Да — съгласи се Кейтлин.

Почти цялото рицарство на юга, изглежда, се беше стекло на призива на Ренли. Златната роза на Планински рай се виждаше навсякъде: извезана на дясната гръд на оръжейници и слуги, плющяща на копринените флагове, красящи пики и дълги копия, изрисувана по щитовете, окачени пред павилионите на синове и братя, и братовчеди на дома Тирел. Кейтлин зърна също лисицата с цветята на дома Флорент, червените и зелени ябълки на Фосоуей, крачещия ловец на лорд Тарли, дъбовите листи на Оукхарт, жеравите на Крейн, облака от черно-оранжеви пеперуди — знака на Мълъндор.

От другата страна на Мандър бяха вдигнали пряпорците си лордовете на бурите — знаменосци на самия Ренли, заклети на дома Баратеон и на Бурен край. Кейтлин разпозна славеите на Брус Карън, бодлите на Пенроуз, морската костенурка на лорд Естермонт, зелена на зелено поле. Но на всеки знак по щитовете, който познаеше, се падаха по дузина съвсем непознати за нея, носени от дребните владетели, васални на знаменосците, както и от странстващи рицари и свободни конници, стекли се откъде ли не, за да направят от Ренли Баратеон истински крал, а крал не само на думи.

Щандартът на самия Ренли се вееше над всички останали. От върха на най-голямата обсадна машина, дървена грамада на колела, покрита със сурови кожи, вятърът изпъваше най-големия къс плат, който Кейтлин бе виждала — достатъчен, за да се застеле с него и най-голямата зала за пирове, блеснал със златните си нишки, с черния коронован елен на Баратеон, гордо изправен на задните си крака.

— Милейди, чухте ли този шум? — попита Харис Молън. — Какво ли е?

Тя се вслуша. Викове, цвилене на коне и трясък на стомана…

— Някакви възгласи.

Изкачваха се по нисък склон към дълга редица ярки павилиони на билото. Когато минаха между тях, тълпата се сгъсти и звуците се усилиха. И тогава видяха.

Бяха разчистили цяло поле, изхвърлили бяха настрана огради и синори. Стотици и стотици хора се бяха струпали да гледат, навярно хиляди. Теренът беше така разкалян и отрупан с парчета от брони и копия, че зрелището явно бе продължило повече от ден, но явно вече беше към края си. По-малко от шепа рицари бяха останали на конете си, нападаха и се удряха, а зрителите им подвикваха окуражително. Кейтлин видя как два дестриера в пълна броня се сблъскаха и се сринаха в кълбо от желязо и плът.

— Турнир — каза високо Хол Молън. Имаше си го този навик — да казва високо очевидни неща.

— О, великолепно! — възкликна сир Вендел Мандърли, когато един от рицарите в плащ с цветовете на дъгата извърна рязко и нанесе удар отдолу с бойната си брадва с дълга дръжка, която пръсна щита на преследващия го и го изхвърли от седлото.

Тълпата пред тях беше толкова гъста, че им беше трудно да продължат.

— Лейди Старк — каза сир Колън, — ако хората ви са така добри да изчакат тук, аз ще ви представя на краля.