Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Моля те, мини отвън — отпрати го тя хладно. — Трябва да довърша тоалета си.
Със сподавена ругатня на устните Коул излезе в коридора, но за негов лош късмет точно в този момент в горната част на стълбата се появиха Каролайн Дарви и лакеят Майлс. Каролайн се втренчи в Коул със зяпнала уста. Лицето на лакея също отрази за секунди противоречивите му чувства при вида на господаря.
Коул кимна за поздрав и изчезна колкото можеше по-спокойно в стаята си. Той бързо облече нова риза и се смеси незабелязано с гостите, които очакваха появата на жена му със същото нетърпение, както и той самият.
Вече три пъти беше поглеждал часовника си, когато изведнъж в голямата стая стана тихо. Гостите се отдръпнаха настрани и по този начин образуваха шпалир до вратата на салона. В рамката на широко отворената врата стоеше Алена. Широката и бухнала рокля я изпълваше цялата. Залата затаи дъх. В околността много се беше шушукало за новата съпруга на доктор Лейтимър и най-често казваха, че тя е дребна, съвсем обикновена наглед жена. Никой не беше подготвен за това видение.
Самият Коул беше сразен от сияйната й красота. Като я видя, изчезна и последният остатък от яда му за закъснението й. Той забеляза с благодарност, че тя носи една от роклите, които й беше купил, едно вълшебно творение от розова тафта, което оставяше открити очарователните й рамене.
Алена погледна съпруга си с лъчезарна усмивка, която сякаш озари залата. Коул пристъпи към нея и учтиво й предложи ръката си. Погледна я, изпълнен с топлота и нежност, и се обърна гордо към своите гости:
— Дами и господа! Имам честта да ви представя съпругата си Алена!
Залата моментално се изпълни с възбудено шушукане, докато гостите се тълпяха около двамата, за да им стиснат ръцете и да им пожелаят щастлив съвместен живот. Коул беше обгърнал талията на Алена, сякаш за да защити скъпоценното си притежание от напора на толкова много хора, и й представяше по име всеки гост.
През навалицата Алена съзря Брегър Дарви и замалко не се изсмя на глас, когато видя с каква неприкрита жажда я изпиваше с поглед.
Шумът малко поутихна и Алена почувствува ръчичката на Минди в своята ръка. Горда, че никоя друга дама не беше дори наполовина толкова хубава, колкото нейната голяма приятелка, Минди гледаше нагоре към Алена с възхитени очи. Коул даде на музикантите знак и се поклони леко пред жена си.
— Мисля, че първият танц ми принадлежи, мадам.
Когато забеляза тревогата в нейните очи, добави по-тихо:
— Не се безпокой, с бавните танци се справям добре.
Коул обви с ръка талията на Алена и я завъртя в такта на бавен валс.
— Може би не съм най-забавният от твоите обожатели, мила, но сигурно съм най-решителният. Няма да се оставя така лесно всички тези млади мъже в залата да ме изместят.
— Намирам, че танцуваш по-добре в сравнение с повечето от тях — похвали го заслужено тя. И наистина Коул валсираше елегантно и с такава сигурност, сякаш болният крак не му създаваше никакви грижи. Алена се отпусна и напълно се остави да я води, като отвръщаше с усмивка на сияещите му сини очи.
— Успях ли да постигна класата на дамите от вашия род, милорд? — запита го тя усмихнато.
— Страхувам се, че не, мадам. — Коул я завъртя толкова бързо, че й се зави свят. — Ти постигна класа, за която другите могат само да мечтаят. Оттук нататък изискванията стават страшно високи.
— А що се отнася до вашите лични изисквания, сър?
Пламъкът в очите му не оставяше никакво място за съмнение в искреността на думите му.
— Ако бяхме сами, щях веднага да ти докажа горещото желание, което събуди у мен, мила.
Тези думи развълнуваха сърцето на Алена. У нея се породи надежда, че в края на краищата всичко между тях ще се оправи и че един ден ще могат да си принадлежат напълно. Но тя все още се колебаеше.
— Може би трябва да поговорим по-подробно върху това — прошепна тихо.
— Непременно — отговори Коул, — обаче бих искал да го направим на по-усамотено място.
— Моята спалня?
— Защо не? Но можем да се срещнем и при мен.
— Когато свърши приемът?
— Предпочитам веднага, но това навярно е невъзможно.
Алена остави ръката си да се плъзне по рамото му и го помилва нежно по врата. Само неколцина от танцуващите забелязаха това.