Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Тетрадката, която намерих днес, действително ли никак не те интересува?
— Дневникът на Роберта? — попита Коул намръщено. — А трябва ли да ме интересува?
— Тя е изповядала там най-интимните си мисли.
— Смятам, че за мен ще е по-добре да не ги знам — каза подигравателно Коул. — Научих какво е направила едва след като беше ходила при старата акушерка шарлатанка. Опитах се да я спася, но треската излезе по-силна от мен.
— Вуйчо Ангъс обвинява теб за смъртта й.
— Знам.
— А мен ме упреква, че съм те завела в неговата къща.
Коул внезапно се ухили.
— Мисля, че още първия ден трябваше да те взема при мен. Една хубава баня щеше да направи цялата игра на криеница излишна.
— Тогава вероятно щях да ти прострелям крака или друга, по-важна част от тялото — засмя се Алена. — Наистина не можех да понасям янките.
— А сега?
— Постепенно взех да намирам някои от тях за съвсем поносими — пошегува се тя. Нежен плам се появи в очите й, когато той скришом я притисна по-силно до себе си.
Преди да отиде да си легне, Минди получи правото да танцува един път с Коул. Тя беше възхитена, че се върти в кръг с господаря, и под умелото му ръководство ловко нагаждаше малките си стъпки към неговите.
— Всъщност ясно ли ти е, че ти си царицата на вечерта? — попита Коул малката, когато танцът свърши, и се усмихна трогнат над лъчезарното личице.
Минди поклати глава сериозно и посочи с кимване към Алена, която в същия миг ги докосна с полите си в танца като ярка, грациозна пеперуда. Мислено Коул трябваше да се съгласи с момиченцето. Алена наистина вълнуваше със сияйната си младост. Беше омагьосващо да я гледаш. По-късно дойде ред на Брегър Дарви да танцува с домакинята. Тя почти си изкриви врата, опитвайки се да надзърне край широките му рамене, за да намери Коул, но не успя. Под някакъв предлог се измъкна след танца и тръгна да го потърси. Внимателно отвори вратата към кабинета му и се вмъкна вътре. Стаята беше празна. В камината гореше огън. С въздишка на изтощение Алена се отпусна в голямото кресло. Толкова беше уморително да бъдеш добра домакиня и непрекъснато да се усмихваш.
Вратата изскърца леко и някой влезе в стаята. Алена помисли, че е Коул, но с голямо разочарование видя Брегър.
Той застана през камината и се втренчи замислено в огъня, като от време на време отпиваше от брендито си. Очевидно не беше забелязал присъствието на Алена.
— За какво сте се замислили така дълбоко? Тревожи ли ви нещо? — изтръгна го Алена от неговото усамотение.
Брегър я погледна стреснато.
— Е, може и така да се каже! Но тъй като сте жена на Коул и братовчедка на Роберта, по-добре да запазя проблемите за себе си. За умрелите не е прието да се говори лошо.
— Ако мислите, че можете да ми кажете за Роберта нещо, което вече да не знам, много се лъжете, Брегър.
Той отпи голяма глътка от чашата си и започна да се разхожда пред камината.
— Знаете ли, Алена, веднага след пристигането си Роберта даде на сестра ми да разбере, че не желае да я вижда около дома си. Тя стигна дотам, че предупреди майка ми аз да не се срещам повече с Коул, тъй като тя самата е поела всички грижи за него. Роберта не подбираше средствата, за да разруши нашето приятелство. По-късно има нахалството да ми се хвърли на врата. Не че изпитваше някакво особено желание да спи с мен. Тя просто искаше да нарани Коул и да му натрие носа, че най-добрият му приятел го е измамил със собствената му жена. Когато не се поддадох на нейната извратена игра, тя разправи на Коул, че няколко пъти съм се опитвал да…
Брегър се запъна. Беше странно да наблюдаваш как този едър, самоуверен мъж не може да изрече точната дума. Ако темата не беше толкова сериозна, Алена би се изкушила да се засмее.
— Малко преди Роберта да умре, срещнах Коул в града. Все едно че бях празно място за него. Оттогава насам той се отнася с мен така, както вие самата вече имахте възможност да забележите. Алена, Роберта сигурно му е разказала нещо, което е предизвикало тази промяна в държанието му. Трябва на всяка цена да открия какво е това нещо.
Алена стана и отиде при него.
— Роберта беше странен човек, Брегър — каза тя с тъжна усмивка. — Като че ли винаги копнееше за любов, но в действителност търсеше само сляпо и безусловно подчинение. Може би нейното проклятие беше, че от ранна младост се стремеше към ролята на съпруга, но когато най-после се омъжи, не успя да се наслади на тази роля.
— Вие наистина носите умна главица на раменете си, хубава млада госпожо — каза той с уважение и се наведе галантно над ръката й. — Благословен да е Лейтимър, че е избрал такава жена за своя спътница в живота.