Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Малко преди седем усетих лек глад, затова си направих вечеря от консерва и зеленчуци. За пръв път от цяла вечност изслушах по радиото вечерните новини, но в света не ставаше нищо особено. Тийнейджъри загинали в катастрофа, когато момчето зад волана се опитало да изпревари друг автомобил и се блъснало в стена. Полицията разследвала директора на клона на голяма банка и завеждащия отдел „Кадри“ за неправомерно отпуснати заеми. Младок убил с чук на улицата трийсет и шест годишна домакиня. Но това бяха все събития от някакъв друг, далечен свят. Единственото събитие, което ставаше в моя свят, беше дъждът в двора. Валеше. Безшумно. Тихо.
В девет вечерта се преместих от канапето на леглото и след като си дочетох главата в книгата, угасих лампата и заспах.
Събудих се рязко по средата на някакъв сън. Не помнех какво се е случило в съня, но той явно беше изпълнен с напрежение, защото сърцето ми туптеше ускорено. В стаята не се виждаше нищо. Отначало не можех да си спомня къде се намирам. Трябваше да мине доста време, докато разбера, че съм си вкъщи, в собственото легло. Стрелките на будилника сочеха два и нещо. Накъсаното спане в кладенеца вероятно беше причината за тези непредсказуеми цикли на сън и събуждане. След като се отърсих от объркването, усетих, че ми се пикае. Сигурно беше от бирата, която бях изпил. Предпочитах пак да заспя, но по този въпрос нямах избор. Когато се примирих и се надигнах в леглото, докоснах с ръка кожата на някого, който спеше до мен. Не се изненадах. На това място винаги спеше Кумико. Бях свикнал някой да спи до мен. После обаче си спомних, че Кумико вече не е тук. Беше се изнесла от къщата. До мен спеше друг.
Затаих дъх и запалих лампата до леглото. Беше Крита Кано.
13.
Историята на Крита Кано. Продължение
Крита Кано беше чисто гола. Лежеше с лице към мен, без дрехи, дори без завивка, и аз видях добре оформени гърди, малки розови зърна и отдолу съвършено плосък корем и черен триъгълник косъмчета на венериния хълм като щрихована рисунка. Кожата й беше много бяла и блестеше. Макар и да не можех да си обясня присъствието й тук, продължих да гледам красивото й тяло. Беше долепила колене и ги беше присвила леко, краката й бяха съвършени. Косата й бе паднала напред и скриваше половината от лицето, затова не виждах очите й, но тя очевидно бе потънала в дълбок сън: дори след като запалих лампата до леглото, Крита Кано не трепна и продължи да диша тихо и равномерно. Аз обаче съвсем се разсъних. Извадих от гардероба лека лятна завивка и заметнах жената с нея. После угасях лампата и както бях по пижама, отидох в кухнята, където поседях малко на масата.
Сетих се за белега. Петното върху бузата бе леко топло при допир. Още си беше там, не бе нужно да гледам в огледалото. Това нещо явно нямаше да изчезне за една нощ. Реших на сутринта да потърся в указателя някой дерматолог наблизо, но какво щях да отговоря, ако той ме попита каква според мен е причината? Седял съм два-три дни в кладенец. Не, не е свързано с работата ми: слязъл съм, за да помисля. Решил съм, че дъното на кладенеца е много подходящо място. Не, не съм си носил храна. Не, кладенецът не е в моята градина, в чужд двор е. На празна къща в квартала. Влязъл съм без разрешение.
Въздъхнах. Не можех, разбира се, да говоря подобни неща на никого.
Подпрях се на лакти върху масата и без да искам, се замислих със странно ярки подробности за тялото на Крита Кано. Тя спеше непробудно в леглото ми. Сетих се за съня, в който бях слял своето тяло с нейното, а тя бе облечена в роклята на Кумико. Още помнех ясно допира на кожата й, тежестта на плътта й. Без да съм наясно с всичко случващо се, не можех с точност да определя къде свършваше действителността и започваше видението. Стената между реалност и нереалност бе започнала да се топи. Поне в паметта ми действителност и въображение вече съжителстваха с еднаква сила и яснота. Бях слял тялото си с тялото на Крита Кано и същевременно не го бях правил.
За да се отърся от тези разбъркани сексуални образи и да проясня главата си, се наложи да отида на мивката и да си наплискам лицето със студена вода. След малко наминах да проверя какво става с Крита Кано. Още спеше непробудно. Завивката се беше смъкнала до кръста й. От мястото, където стоях, виждах само гърба й. Покрай това се сетих за последния път, когато бях зърнал гърба на Кумико. Чак сега си дадох сметка, че в тяло Крита Кано прилича изумително на Кумико. Досега не го бях забелязвал, защото двете имаха различни прически, обличаха се и се гримираха по съвсем различен начин. Бяха еднакви на ръст и поне на пръв поглед и на тегло. Вероятно носеха една и съща мярка дрехи.