Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Пренесох завивката си в хола, легнах на канапето и отворих книгата, която четях. Беше историческа, от библиотеката. За японското присъствие в Манджурия отпреди войната и за битката срещу съветската армия при Номинхе. Разказът на лейтенант Мамия бе пробудил у мен интерес към този период и бях взел няколко книги, посветени на него. Сега обаче четох десетина минути твърде подробното историческо описание и се унесох. Оставих книгата на пода с намерението очите ми да починат малко, но съм заспал дълбоко на запалена лампа.
Събуди ме звук откъм кухнята. Отидох да видя какво става и заварих Крита Кано да прави закуска — беше с бяла тениска и къс син панталон, и двете на Кумико.
— Къде са ви дрехите? — попитах от вратата на кухнята.
— А, извинявайте. Спяхте, затова си позволих да взема някои от дрехите на жена ви. Знам, много нахално е от моя страна, но нямах какво да облека — обясни Крита Кано, като извърна само глава към мен.
Откакто я бях видял за последно, в някакъв момент тя си бе възвърнала обичайния стил на гримиране и прическата от шейсетте години, но без изкуствените мигли.
— Не, не се притеснявайте — рекох й аз. — Всъщност питам какво е станало с вашите дрехи.
— Изгубих ги — каза само Крита Кано.
— Изгубили сте ги ли?
— Да. Изгубих ги някъде.
Влязох в кухнята, подпрях се на масата и загледах как Крита Кано прави омлет. С чевръсти движения тя чукна яйцата, сложи им подправки и ги разбърка.
— Значи сте дошли гола?
— Да, точно така — потвърди Крита Кано, сякаш това бе най-естественото нещо на света. — Бях напълно гола. Знаете го, господин Окада. Нали сте ме завили.
— Да, завих ви — измънках аз. — Но къде, интересно, изгубихте дрехите си и как успяхте да дойдете дотук без тях?
— И аз не знам — рече Крита Кано и тръсна тигана, за да сгъне омлета.
— И вие не знаете — повторих аз.
Тя плъзна омлета в една чиния и за гарнитура му сложи малко току-що сварени на пара броколи. Освен това беше препекла филийки, които сложи на масата заедно с кафето. Аз извадих масло, сол и черен пипер. После съвсем като младоженци седнахме един срещу друг да закусим.
Точно тогава се сетих за белега. Крита Кано не се изненада, когато ме погледна, не ме попита нищо. Посегнах и пипнах белега, беше топъл, значи петното не беше изчезнало.
— Боли ли ви, господин Окада?
— Не, изобщо не ме боли — отговорих аз.
Жената гледа известно време лицето ми.
— Прилича на родилно петно — прецени тя.
— И на мен така ми изглежда — съгласих се аз. — Дали да не ида на лекар?
— Според мен лекар няма да ви помогне.
— Вероятно сте права — рекох аз. — Но не мога да се преструвам, че не се забелязва.
Както държеше вилицата, Крита Кано се позамисли.
— Ако имате да пазарувате или да вършите нещо друго, бих могла да го свърша вместо вас. Ако предпочитате да не излизате, си стойте тук докогато пожелаете.
— Признателен съм ви, но и вие сигурно си имате работа, пък и не мога да остана вечно залостен тук.
Крита Кано отново се замисли.
— Малта Кано сигурно знае как да ви помогне.
— В такъв случай нали нямате нищо против да се свържете от мое име с нея?
— Малта Кано се свързва с един или друг човек, но не допуска хората да се свързват с нея — съобщи ми жената и отхапа от броколите.
— Но вие със сигурност можете да се свързвате с нея, нали?
— Разбира се. Сестри сме.
— Защо тогава следващия път, когато говорите с нея, не я питате за белега? Или да я помолите да ми се обади.
— Съжалявам, но не мога да го направя. Не ми е разрешено да моля сестра си за никого. Това ни е нещо като правило.
Въздъхнах и продължих да мажа филийката с масло.
— В смисъл, ако искам да кажа нещо на Малта Кано, единственото, което ми остава, е да чакам тя да се свърже с мен, така ли?
— Да, точно така — потвърди Крита Кано. После кимна. — Но за белега. Предлагам засега да не мислите за него, освен ако не ви боли или сърби. Лично аз не обръщам внимание на такива неща. Не им обръщайте и вие, господин Окада. На всеки може да се случи.
— Интересно ми е — рекох аз.