Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Благодаря, че ми напомни грубо как действа шантажът.
— Аз не те шантажирам — каза той, явно му беше забавно.
— Добре… от езикова гледна точка си прав. Това не се нарича шантаж, това е принуда. Демонстрация на груба сила. Напомняне за това кой е шефът.
— Съжалявам, съжалявам, наистина беше грубичко. Вземам си бележка и се извинявам смирено. Май че от време на време преигравам ръката си.
Пример за което е начинът, по който уреди Питърсън да бъде обезглавен от нюхейвънския експрес.
Подбрах думите си внимателно.
— Знам си мястото, Джери.
— Това беше само проверка, нищо повече. Просто исках да се уверя, че си на борда заедно с нас.
— На борда съм, Джери.
— В такъв случай въпросът няма да бъде повдиган повече.
— И ще престанеш да записваш всичките ни разговори?
— Аз не съм записвал всички наши разговори, Нед. Само подбрани.
И затвори.
Грабнах плика и излязох от офиса. Когато тръгнах на юг по Медисън, видях боклукчийски камион, паркиран на две преки южно от ъгъла на Петдесет и първа улица и хвърлих плика в свистящата му центрофуга за боклук. После спрях пред една вестникарска будка и си купих истински боклук — по-добре познат като Ню Йорк поуст. Историята, която търсех, покриваше горната половина на трета страница.
„КОМПЮТЪРЕН АДМИНИСТРАТОР УМИРА ЗАГАДЪЧНО, ПАДАЙКИ ПОД ВЛАКА“
Поуст бе посветил на историята над дванадесет абзаца (което, по таблоидните стандарти, беше равносилно на обема на „Война и мир“). В основата си тя покриваше същата информация като репортажа от Ню Йорк едно — с две изключения. Поуст беше успял да се добере до цитат от машиниста, Хауърд Бубриски, в което той потвърждаваше, че преди удара на линията е имало двама мъже — и единият от тях като че отскочи от влака тъкмо навреме. Второто ново откритие идваше от неназован източник, който твърдеше, че според колегите на Питърсън в GBS напоследък той изглеждал разстроен и депресиран и очевидно бил погълнат от някакъв личен проблем…
По-добре познато като това, че е опявал на Джак Балантайн по неподходящ начин.
Понесох се към центъра, спрях в кафене Ню уърлд на Четиридесет и трета улица за сандвич и ледено кафе. Седейки там, прочетох историята в Поуст няколко пъти — облекчен да забележа, че никой не беше видял Питърсън преди малкия му инцидент. Докато я поглъщах за четвърти път, клетъчният ми телефон звънна.
— Шефе, видя ли шибания Поуст?
— Фил?
— Същият. Как си? Трябва да се чувстваш много добре, след като мистър Тед Задник Питърсън се гмурна под онзи влак.
Прекъснах го.
— Фил, може ли да ти се обадя веднага от друг телефон?
— Няма проблеми — каза той и ми даде номер седемстотин и осемнадесет в Куинс. Гаврътнах си кафето и се стрелнах към монетния телефон. Пуснах няколко монети и бързо набрах номера на Фил. Той вдигна след едно позвъняване.
— Нещо не е наред, а, шефе? — веднага попита.
— Да, така е. Но най-напред най-важното — този телефон сигурен ли е?
— Абсолютно.
— Добре.
— В беда ли си?
— Голяма беда.
— Колко голяма?
— Най-голямата.
Той спря за момент.
— Не ми казвай, шефе…
— Какво?
— За Питърсън ли става дума?
— Убеден ли си, че линията е сигурна?
— Кълна се в майка си…
— Добре, добре — прекъснах го бързо.
— Ти ли го очисти?
— Няма начин.
— Е, това все пак е нещо. Не че бих те обвинил…
— Повярвай ми, не съм го очистил.
— Но знаеш кой го е направил?
— Ъхъ.
— А те знаят ли, че ти знаеш?
— Със сигурност.
— Беше ли там?
— Фил, по-добре да не казвам…
— Разбрано. Как мога да ти помогна, шефе?
— Познаваш някои хора, нали?
— Разбира се. Познавам хора, които познават хора, които пък познават други хора… ако можеш да следиш мисълта ми.
— Е, имам нужда от малко информация.
— Имаш я.
— Чувал ли си някога за един тип на име Виктор Романо?
— Не. Той ли е човекът?
— Нямам представа. Знам само, че има строителен и транспортен бизнес в Маями. Но имам чувството, че това не е единствената му работа…
— Ще се обадя тук-там и ще се свържа с теб.