Убийствен бизнес

Той глътна колата си и остави пет кинта на бара.

— Аз ще се погрижа за питието — предложих.

— Ние не сме заедно, забравихте ли?

После се обърна и тръгна. Все още ближейки минералната си вода, аз преместих крака си надясно и го пъхнах под дръжката на куфарчето. Държах го така, докато си изпия водата. После, хвърляйки два долара на бара, взех куфарчето, отидох в най-близката тоалетна, заключих се и го отворих.

Вътре имаше портативен компютър Тошиба. Вдигнах капака му, натиснах бутона за включване и наблюдавах как екранът оживява, после го изключих. Компютърът лежеше върху дебела противоударна възглавничка, предназначена да го предпази от всякакви случайни раздрусвания. Извадих лаптопа и прокарах пръсти по вътрешните ръбове на куфарчето, докато най-сетне открих две малки платнени халки. Дръпнах ги нагоре. Вдигна се цялото фалшиво дъно на куфарчето. Погледнах надолу към триста и петдесетте бона в противоударна възглавничка.

Сигурно имаше петдесет дебели тухлички с пари, натъпкани в това фалшиво дъно. Самите размери на сухото бяха зашеметяващи. Имаше и наглед редовна фактура — от Екзетър индустриал икуипмънт инкорпорейтид (с адрес в Тампа, Флорида) до компания, наречена Веритас демолишън корпорейшън. Фактурата съдържаше дълъг списък с машини, купени от Веритас, за сумата триста и петдесет хиляди долара. Имаше и печат ПЛАТЕНО.

Много внимателно извадих всички тухлички и ги струпах в скута си. Прокарах пръсти по всеки инч от куфарчето, уверявайки се, че под подплатата не е пъхнато нищо. Когато се уверих, че е чисто, върнах парите на мястото им и внимателно поставих отново фалшивото дъно. Компютърът се върна върху тази скъпа противоударна възглавница. Дръпнах ципа на затворения куфар, излязох от хотела и хванах такси направо до летището.

Върнах се на международното летище в Маями в единайсет и четирийсет и пет — само някакви си деветдесет минути, след като се бях приземил от Ню Йорк. Забелязвайки, че нося само ръчен багаж, служителят от Американ ийгъл се заинтересува дали не искам да побързам за по-ранния полет за Насау в дванайсет и петнайсет.

— Естествено — отговорих аз — и с бордов пропуск в ръка хукнах към вратата. Имаше доста изнервящи моменти, когато трябваше да подам куфарчето на офицера от охраната, който го подхвърли на конвейера към рентгена. Докато минавах през металния детектор, аз наблюдавах движението на куфарчето — надявайки се, че мрачният служител, загледан в рентгеновия екран, няма изведнъж да реши, че си струва да го отвори.

Но то премина прегледа и се плъзна надолу към преградата. Добре облечен възстар джентълмен го грабна по погрешка. За секунди моята ръка стискаше неговата.

— Мисля, че сбъркахте куфарчето, сър — казах аз.

Той погледна към черното компютърно куфарче в ръката си.