Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Грейлок му посочи едно котле с още димяща гозба и каза:
— Първо хапни.
Ерик си взе дървена купа и лъжица и изведнъж осъзна колко е прегладнял. Напълни си паницата, а Грейлок му подаде комат хляб и мях с вино.
— Кажи сега какво знаеш — подкани го той, след като Ерик вече бе нагълтал две пълни лъжици от вкусната гозба и бе отпил от виното.
— Ако Крондор вече не е паднал днес, ще падне утре, несъмнено. Двореца го няма.
И двамата знаеха какво означава това. Почти със сигурност рицар-маршал Уилям не беше между живите, а херцог Джеймс можеше да се е спасил или не. Принцът и другите от двора му, благородниците, неизпратени на бойното поле, трябваше вече да са се оттеглили в безопасност в Даркмоор, ако всичко се бе развило според плана.
— При нас беше доста спокойно — каза Грейлок. — Приближиха няколко вражески отряда съгледвачи, но ги прогонихме, а щом видят укрепленията ни, като че ли са склонни да ни подминават.
Ерик кимна, без да спира да дъвче. След като преглътна, каза:
— Ако нещата вървят според плана, ще загубят много време, докато се мотаят на север и на юг, преди да разберат, че се въртят в кръг. Може би ще си върнем малко от времето, което загубихме при Крондор.
Грейлок прокара длан по лицето си и Ерик видя, че е много уморен.
— Надявам се. Но все още ни чака много работа.
Ерик остави празната купа и отпи от виното.
— Е, поне няма вече бежанци зад нас… така че най-малкото отпада грижата ни за ариергард.
Оуен кимна.
— Сега само ще браним. Ще накараме тези копелета да платят за всяка педя земя. — После се ухили на Ерик, спомняйки си за незаконното му рождение. — Ти да не се обиждаш?
— Ни най-малко — каза Ерик. — Аз съм копеле по рождение, а тия нашественици си го просят насила. — Въздъхна. — Сигурно съм бил и по-уморен, но не помня кога.
Оуен кимна.
— От напрежението е. Винаги да си нащрек. Е, след като ти и момчетата ти трябва да поемете поста тук, докато аз се оттеглям утре, ние поемаме стражата тая нощ. Трябва да си отдъхнете.
— Благодаря, Оуен.
Грейлок се усмихна лукаво.
— Трябва да ти кажа нещо. Принц Патрик… ме назначи за рицар-генерал.
— Е, честито, сър — каза Ерик.
— Съболезнования, по-скоро. Поех задълженията на Калис — да отбранявам целия хребет от Тъмни лес до Дорджин, и мисля, че скоро ще съжаля, че не го възложиха на теб.
— Аз вече съм достатъчно объркан — отвърна Ерик. — Не мога да си представя дори какво точно трябва да правя тук.
— Просто си уморен. Поспи малко и на заранта ще имаш повече усет за нещата. Всичко друго да забравиш, помни едно — че трябва да бавиш копелетата. Следващите три месеца трябва да ги задържим в планините.
Ерик въздъхна.
— До зимата.
— Когато паднат снеговете и те все още са от западната страна на планините, ще знаем, че сме победили. Ще почнат да мрат от глад, а ние ще изчакаме до пролетта, когато ще можем да ги подгоним чак откъдето са дошли.
Ерик кимна, но усети, че клепачите му натежават и че повече не може да мисли.
— Ще ида да си взема одеялото и да поспя.
— Няма нужда — каза Оуен и посочи приготвената наблизо походна постеля. — Наредих да ти постелят. На хората ти също им се каза да отдъхнат. Тази нощ просто забравяш за грижите си, Ерик.
— Няма да споря — каза Ерик и отиде при постелята, свали меча и ботушите си, загърна се в грубото войнишко одеяло и потъна в дълбок сън.
Ру целуна Карли по бузата.
— Това не ми харесва, Рупърт — каза тя почти през сълзи.
— Знам, но трябва да се погрижа всичко да е готово. Не ме чакай и се грижи за Хелън и децата. Ще се върна преди изгрев-слънце.
Стояха на вратата на къщата на имението. Ру целуна още веднъж жена си по бузата, после излезе и затвори вратата. Забърза към слугинската постройка и плевника, където бяха струпани фургоните му.
Луис де Савона, един от старите му приятели от дружината на Калис, а сега — един от най-доверените му помощници, се грижеше за ремонта. Луис не бе споделил почти нищо за живота си преди деня, в който Ру се запозна с него в затвора, освен че някога бе служил в двора на Родез, предпоследното херцогство на изток. Ру на свой ред не беше и настоявал. Подобно на мнозина, получили изкупление срещу служба на Короната, Луис предпочиташе да забрави миналото си и Ру уважаваше това му желание.
Имаше нещо мрачно в характера на Луис, някакъв гняв, заплашващ да избухне в най-неочаквани моменти, но Ру му се доверяваше. А и в този момент имаше нужда от човек, който се чувства зависим от него.
На три пъти наетите охранници и коларите на Рупърт бяха отблъсвали нападатели. Двама от коларите бяха ранени, а двама наемници — дезертирали, след като проличавало, че битката отива на зле, но макар дясната му ръка да беше осакатена, Луис си оставаше все така опасен противник с нож в лявата. Лично бе убил трима нападатели и бе принудил останалите да се откажат от намерението да му вземат фургона.