Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Не съм ги взимал, Томи. Не бих го направил. — Линли го погледна безизразно. Литър продължи: — И апаратите й. Не съм ги взимал. Не съм. Кълна се!
След като знаеше, че Питър е смятал да продава от сребърните прибори на семейството, на Томас му бе трудно да повярва, че брат му внезапно е проявил съвест спрямо Дебора, но избегна директния отговор.
— В колко часа остави Мик в петък?
Литър помисли малко.
— Отидох в „Котвата и розата“ и изпих една халба бира — отвърна той. — Трябва да е било в около десет без петнайсет.
— Не в десет? Не по-късно?
— Не и когато пристигнах там.
— А в десет още ли беше там? — Когато Питър кимна, Томас попита: — Защо тогава е трябвало Джъстин да хваща стоп обратно до Хауенстоу?
— Джъстин ли?
— Той не е ли бил в кръчмата?
Питър го погледна с очевидно объркване.
— Не.
Линли почувства известно облекчение. Това бе първата оправдателна информация, която брат му даваше. А самият факт, че я бе дал, без изобщо да осъзнава важността й, говореше, че брат му казва истината. Това беше подробност, която можеше да се провери — петно в разказа на Брук; мъглява вероятност обвинението срещу Питър да бъде оборено от адвокат в съда.
— Това, което не разбирам — каза Томас, — е защо напусна толкова внезапно Хауенстоу. Да не би да е заради това, че се скарахме в пушалнята?
Питър се усмихна за момент.
— Като се има предвид колко пъти досега сме се карали, една кавга в повече едва ли би могла да ме накара да подвия опашка, нали? — Той извърна поглед. Отначало Томас си помисли, че се опитва да изфабрикува някаква история, но след това видя червените нетна по лицето му и се досети, че брат му се срамува. — Заради Саша — рече той. — Не ме оставяше на мира. Постоянно настояваше да се връщаме в Лондон. Бях взел кибритената кутия от пушалнята онази, която постоянно стои на бюрото — и щом разбра, че не мога да взема пари назаем от Мик или малко дрога от Марк, искаше да занесем кутията в Лондон и да я продадем. Бързаше. Страшно искаше кокаин. Тя употребяваше много, Томи. Постоянно. Повече от мен.
— А ти успя ли да купиш? Оттам ли взе това, което тя е приела днес следобед?
— Не успях да намеря купувач. Всички знаят, че кутийката е гореща. Изненадан съм, че не са ме арестували.
„Досега“ остана неизказано, но несъмнено бе главната дума в умовете и на двамата. Ключът в ключалката се завъртя. Внезапно някой почука. Макфърсън отвори рязко вратата. Беше разхлабил вратовръзката и свалил сакото си. Очилата с дебели рамки бяха вдигнати високо над челото му, за да не му пречат. Зад него стоеше сержант Хавърс и дори не правеше усилие да прикрие доволната усмивка на лицето си.
Томас стана, но направи знак на Питър да си остане на мястото. Макфърсън посочи с палец към коридора. Линли го последва и затвори вратата, зад гърба си.
— Той има ли адвокат? — попита Макфърсън.
— Разбира се. Не сме му се обадили още, но… — Линли погледна шотландеца. Лицето му, за разлика от това на Хавърс, беше мрачно. — Той каза, че не разпознава шишенцето, Ангъс. И със сигурност ще можем да намерим няколко свидетели, които да потвърдят думите му, че е отишъл да купи хляб и яйца, когато тя е взела дрогата. — Стараеше се гласът му да звучи спокойно и разумно, за да не се задълбаят по-навътре от смъртта на Саша Нифърд. Идеята Макфърсън и Хавърс по някакъв начин да свържат Питър със смъртните случаи в Корнуол бе немислима. Но самото споменаване на адвокат не предполагаше нищо друго. — Говорих с оперативните работници по отпечатъците точно преди да дойда тук. Очевидно върху иглата са само тези на Саша. А на шишенцето няма нито един на Питър. Защото свръхдоза от този вид…
Лицето на Макфърсън се беше сгърчило от нарастващ тревога. Той вдигна ръка, за да спре думите на Линли, пусна я тежко и каза:
— Да, ама за свръхдоза. Ох, момче! Ох! Там е работата, че имаме друг проблем, не свръхдоза.
— Какво искаш да кажеш?
— Сержант Хавърс ще ти изложи фактите.
На Линли му струва известно усилие да отмести очи от Макфърсън. Тя му показа лист хартия.
— Хавърс? — каза той.
Отново онази усмивчица. Снизходителна, многозначителна и най-вече доволна.
— Токсикологичният доклад показва, че става дума за смес от хинин и едно лекарство, наречено ерготамин — рече тя. — Смесени в нужните пропорции, инспекторе, те не само наподобяват, но и имат абсолютно същия вкус като на хероина. И сигурно точно това си е помислило момичето, когато си го е инжектирало.