Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Какво се опитваш да кажеш? — попита Линли.
Макфърсън пристъпи от крак на крак.
— Ами нали знаеш. Това е убийство.
Двадесет и трета глава
Дебора удържа на думата си. Когато Сейнт Джеймс се върна у дома си, Котър му каза, че е пристигнала само час преди това. После прибави натъртено, че е дошла с куфар за една нощ.
— Приказваше, че има цяла камара работа, че приготвяла някакви нови снимки, ама аз си мисля, че момичето смята да остане тука, докато се чуе нещичко за госпожица Сидни.
Сякаш очаквайки, че Сейнт Джеймс ще се намеси в плановете й при пристигането си, Дебора беше отишла направо в тъмната стаичка, където червената лампичка над вратата показваше, че не иска да бъде безпокоена. Когато Сейнт Джеймс почука и я повика по име, тя каза жизнерадостно, че ще излезе след мъничко, и продължи да трополи с някак ненужна енергичност. Той слезе в кабинета си и се обади до Корнуол.
Намери доктор Тренъроу вкъщи. Не успя да каже нищо повече освен името си, когато Тренъроу го попита за Питър Линли с пресилено спокойствие, което показваше, че очаква най-лошото, но се преструва, че всичко в крайна сметка ще се оправи. Саймън се досети, че лейди Ашъртън е с него. Имайки предвид това, той даде на Тренъроу само оскъдна информация:
— Намерихме го в Уайтчапъл. В момента Томи е с него.
Тренъроу попита:
— Добре ли е?
Сейнт Джеймс потвърди колкото можеше по-косвено и остави настрана подробностите, като знаеше, че съобщаването им на Тренъроу или на когото и да било друг бе право единствено на Томас. Продължи с обясненията за истинската самоличност на Тина Когин. Отначало Тренъроу бе облекчен, че през цялото време телефонът му е бил притежание на Мик Камбри, а не на неизвестна лондонска проститутка. Но това облекчение се оказа мимолетно и се стопи в нещо като неудобство, след това в подозрение, когато му станаха известни всички страни на двойствения живот на Мик Камбри.
— Разбира се, че не съм знаел за това — отвърна той на въпроса на Сейнт Джеймс. — Сигурно би пазил такова нещо в абсолютна секретност. Споделянето на подобна тайна в село като Нанрънел би означавало смъртта на… — Той замълча внезапно. Сейнт Джеймс можеше да си представи процеса на мислите му. Те със сигурност не бяха извън обсега на възможното.
— Проследихме посещенията на Мик в „Айлингтън-Лондон“ — каза Сейнт Джеймс. — Вие знаете ли, че Джъстин Брук е работел там?
— В „Айлингтън“ ли? Не.
— Чудех се дали посещенията на Мик там по някакъв начин не произлизат от интервюто му с вас преди месеци.
От другата страна се чу звън на порцелан, сякаш нещо се наливаше в чаша. Минаха няколко секунди, преди Тренъроу да отговори:
— Нищо чудно. Той подготвяше статия за изследването на рака. Аз му казах за работата си. Несъмнено съм споделил как работи компанията „Айлингтън“, така че със сигурност лондонският клон е бил споменат в разговора.
— А онкозимът може ли също да е бил споменат?
— Онкозимът? Вие знаете… — Шумолене на хартия. Аларма на часовник. Беше изключена веднага. — По дяволите, само за момент! — Отливане на чай. — Трябва да е бил споменат. Доколкото си спомням, обсъждахме редица нови лечения, всичко от моноклонови антитела до напредъка на химиотерапията. Онкознмът с пръв във втората категория. Съмнявам се, че може да е бил пропуснат.
— Значи вие самият сте знаели за онкозима, когато Мик с взимал интервюто от вас?
— Всички в „Айлингтън“ знаеха за онкозима. Наричахме го Бебето на Бъри. Клонът в Бъри Сейнт Едмъндс го създаде.
— Какво можете да ми кажете за него?
— Това е онкоген. Спира възпроизводството на ДНК. Знаете какво представлява ракът: клетките се възпроизвеждат и убиват човека, като голяма част от функциите на тялото се объркват тотално. Антионкогенът слага край на това.
— А страничните ефекти от онкогена?
— Това е проблемът, нали? В химиотерапията винаги има странични ефекти. Косопад, гадене, загуба на тегло, повръщане, треска.
— Но все пак тези са стандартните, нали?
— Стандартни, но въпреки това неудобни. Често опасни. Повярвайте ми, господин Сейнт Джеймс, ако някой успее да създаде лекарство без странични ефекти, научният свят ще бъде наистина възхитен.
— Ами какво ще стане, ако едно/лекарство е ефективен онкоген, но за нещастие причинява по-сериозни странични ефекти?