Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Какво се случи между вас в петък вечерта? Съседите са чупи кавга.
— Бях започнал да се отчайвам. Марк усети това по време на следобеда и вдигна цената. Нямах парите, затова отидох при Мик да взема назаем. Той ми отказа категорично. Обещах му, че ще си удържа на обещанието. Заклех се, че ще му ги върна до седмица.
— Как?
Питър се втренчи в изпогризаните си нокти. Томас усещаше, че се бори със съвестта си, избира колко далеч да стигне и преценява последствията.
— От разни неща от Хауенстоу — рече накрая той. — Среброто. Мислех си, че ще мога да продам няколко неща в Лондон, без никой да разбере. Поне за известно време.
— Затова ли изобщо дойде в Хауенстоу? — Томас зачака отговор, като се опитвате да остане безразличен към идеята брат му да продава това, което в продължение на цели поколения с принадлежало на семейството им, само заради пристрастеността си към наркотиците.
— Не знам защо отидох в Корнуел. Не бях в състояние да мисля трезво. В един момент смятах да отида, за да купя от Марк. В следващия — за да свия малко сребро и да го продам в Лондон. После да взема малко пари назаем от Мик. Така е. След известно време дори вече не знаеш какво правиш. Всичко е като в мъгла.
— И когато Мик отказа да ти даде пари назаем?
— Получи се много тъпо. Заплаших го, че ще разнеса из селото какво прави в Лондон. За обличането в женски дрехи. И за пласирането на дрогата.
— Както разбирам, това не го е убедило да ти даде някоя и друга лира.
— Ни най-малко. Просто ми се изсмя. Каза ми, че ако искам пари, ще трябва да го заплаша със смърт, а не с изнудване. „Хората плащат адски много повече пари да останат живи, а не да им се запази някоя тайна — каза той. — Там са истинските пари.“ И не преставаше да се смее. Сякаш ме предизвикваше да го направя.
— А Брук какво правеше в това време?
— Опитваше се да ни накара да млъкнем. Усещаше, че полудявам. Май се страхуваше да не се случи нещо гадно.
— Но вие не млъкнахте?
— Мик не ме остави на мира. Каза, че ако съм имал намерение да му покажа мръсните ризи на всички, и той щял да направи същото с моите. Каза, че ти и майка може би ще се заинтересувате от завръщането ми към наркотиците. Но колкото до това, не ми пукаше. — Питър започна да гризе нервно нокътя на палеца си. — За мен нямаше значение, понеже ти и без това вече се беше досетил, че взимам. Колкото до майка… за мен нищо нямаше значение, освен да се надрусам. Не знаеш какво е да нямаш желание за нищо друго, освен да се докопаш до малко кокаин.
Това бе изобличаващо признание. Линли можеше само да благодари, че в този момент нито Макфърсън, нито Хагаре бяха наблизо, за да го чуят. Знаеше, че първият ще го приеме просто като грешка на езика. Само че последната щеше да скочи върху него като изгладнял пес.
— В този момент направо експлодирах — каза Питър. — Трябваше да направя или това или да започна да го моля.
— Тогава ли си отиде Брук?
— Опита се да накара и мен да тръгна, но аз му отказах. Казах, че искам да довърша започнатото с малкия педал.
Отново изобличаващ избор на думи. Линли усети как се свива вътрешно.
— И какво стана след това?
— Нарекох Мик с всички гадни имена, които ми дойдоха наум. Беснеех. Крещях. Бях напрегнат до скъсване, побърквах се и имах нужда… — Той вдигна чашата си и отпи голяма глътка чай. Струйка от течността потече по брадичката му. — Накрая започнах да го умолявам и да се лигавя за поне петдесет лири. Той ме изхвърли.
Цигарата на Питър беше изгоряла, недокосната, в пепелника, образувайки съвършен цилиндър от сива пепел. Той я бутна със счупения нокът на показалеца ги. Тя се разпадна на малка купчинка. Питър каза:
— Когато излязох, парите все още бяха там, Томи. Нямаш причина да го вярваш. Но парите си бяха там. И Мик беше жив.
— Вярвам ти. — Линли се опита в думите му да прозвучи увереността, че само неговото мнение е от значение за спасяването на Питър. Но не бе нищо повече от безотговорна фантазия. Защото при това положение на нещата, ако разказът на Питър бъдеше предаден на полицията в Пензънс, със сигурност щяха да го съдят. А когато прекомерната му наркотична пристрастеност бъдеше разкрита пред съдебните заседатели, положението му в най-добрия случай щеше да бъде опасно, независимо от предишните твърдения на Линли за важността на това да се говори истината.
Питър като че ли получи някаква утеха от думите на брат си и събра смелост да продължи — крехка връзка между тях, която му позволяваше откровеност.