Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Какво искаш да кажеш с „таланти“? — попита умолително Кейт. — Хелън, трябва да ми кажеш какво става!
Хелън не знаеше какво да каже. Погледна надолу към баща си, а после нагоре към Кейт, смутена.
— Аз съм полубогиня — призна накрая тя. — Много съжалявам, но нямам време да ти обяснявам това точно сега.
— И таз добра! — възкликна високо Клеър, когато видя зашеметената реакция на Кейт. — Добре, Хелън. Не те бива много във внимателното съобщаване на новини, между другото. Кейт, събери кураж. Тази история ще стане наистина объркана.
Клеър се зае да изнесе на бедната Кейт светкавичен курс по древна митология, докато Хелън оформи с устни думите „благодаря ти“ и даде знак на Мат и Лукас да дойдат при нея. Разказа им за сблъсъка си с Автомедонт, описвайки как го беше „изпържила“ и как той се беше съвзел, сваляйки обгорената си кожа право пред нея, докато го правеше.
— Зак добре ли е? — обърна се Мат към Хелън.
— Когато го видях за последно, се беше отправил надолу по Сърфсайд — каза Хелън, без наистина да я е грижа. — Беше с Автомедонт, Мат, не беше пометен от него като Луис и децата му, затова мисля, че с него всичко ще е наред.
Мат се обърна към Лукас:
— Мирмидонците обикновено могат ли да устояват на светкавици, или да мятат мълнии?
— Не — каза Лукас. — Нямат таланти като Потомците, но са силни. По-силни от повечето Потомци.
— Дори и да е десет пъти по-силен от теб, няма начин да е оцелял след това — каза Хелън мрачно. — Автомедонт трябва някак да е станал безсмъртен. Може би е сключил кръвно братство с някой бог, както каза Касандра, Лукас, поразих го с мълния, която можеше да разтопи олово.
Лукас се намръщи замислено. Хелън искаше да го попита за милион неща, повечето от които се съсредоточаваха върху това, че беше Повелител на сенките, но ярък проблясък привлече вниманието й и тя реши, че разпитването ще трябва да почака. Тя, Мат и Лукас отидоха да проверят как са ранените. Близнаците бяха решили да излекуват първо момченцето, за да може Хуан да се събуди, без да се изплаши. Ариадна и Джейсън прекараха няколко минути, наблюдавайки Луис, и решиха, че той е добре.
Замаян, но без някакво трайно увреждане, Луис грабна децата си и хукна навън от „Новинарския магазин“, отчаяно нетърпелив да види дали жена му си беше още у дома. Преди баща й да я изнесе през задната врата, Мариви вдигна показалец към устните си, сякаш за да каже „шшшт“, обещавайки никога да не казва.
Вече изтощени и с лица, посивяващи от толкова много работа по Хуан, близнаците насочиха вниманието си към Джери. След бърз преценяващ преглед, те си размениха един от онези погледи, за които Хелън беше убедена, че означава, че те четат взаимно мислите си. Преди обаче Хелън да успее да ги заразпитва колко сериозно е увреждането, Орион се върна от морето. Очевидно притеснен, той стъпваше шумно, докато вървеше към тях, изтръсквайки капчици вода от косата си. За няколко секунди, от подгизнал беше вече напълно сух.
— Как е Хектор? — попита Лукас с треперещ глас.
— Разстроен е, но е в безопасност — отговори Орион.
Лукас сведе глава и кимна.
— Как е възможно да си тук? — попита го Джейсън слисано. — Защо не те нападаме?
— Ами, кратката версия е, че Хелън и аз сме предположили погрешно — но по най-добрия възможен начин. В крайна сметка получихме — предполагам, бихте могли да го наречете — „помилване“ от Фуриите. Нали, Хелън?
— Но не сме решили по-важния проблем. Все още — каза Хелън, неспособна да погледне никого в очите. Чувстваше се виновна, че тя и Орион бяха свободни от Фуриите, но останалите от семейството все още трябваше да страдат.
— Ти си малката сестра на Хектор? — попита Орион, като се усмихна топло на Ариадна. — Той ми заръча да предам специално на теб да не се тревожиш. Каза, че се тревожиш за хората твърде много.
Ариадна се опита да се усмихне на Орион, но вместо това започна да ридае. Обърна се отново към Джери, избърсвайки сълзите си с опакото на дланта. Хелън хвърли поглед към съкрушеното изражение на Лукас.
Той единствен бе нападнал Хектор. Останалите бяха устояли, когато той не успя. Бремето щеше винаги да е по-тежко за него. Лукас беше като Парис за това поколение и беше обречен да бъде изкупителната жертва в тази епопея. Винаги щеше да изтегля най-лошата карта в тази игра, а сега, когато трябваше да се справи и с клеймото на Повелител на сенките, положението щеше само да се влоши.