Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Двайсет и девета глава
Дъждът се лееше над Берген, потънал в синкав следобеден сумрак. Старши инспекторът пристигна с такси пред офиса на фирмата за отдаване на лодки под наем. Поръчаната от Хари стара финландска моторна яхта го чакаше в подножието на моста над фиорда Пудефиурен.
— Отивам да ловя риба — обясни Хари, като посочи подробната морска карта. — Някакви рифове и скали, за които трябва да знам?
— До Финьой? — удиви се служителят. — Ще ви дам въдица с риболовни тежести и блесна, но там няма много риба.
— Ще видим. Как да запаля това чудо?
Докато минаваше покрай Нурнесе, Хари мярна тотемния стълб между голите дървета в парка, потънал в сумрак. Водата изглеждаше спокойна под дъжда, който шибаше повърхността ѝ с острите си капки, та чак се образуваше пяна. Хари бутна лоста в предно положение и увеличи скоростта. Яхтата се понесе стремително напред и той залитна.
Четвърт час по-късно дръпна лоста и се приближи към един пристан извън полезрението на човек, евентуално криещ се във вилата на Герт Рафто. Завърза яхтата, извади въдицата и се ослуша. Хари не си падаше по риболова. Блесната беше тежка и кукичката стигна дъното. Хари я издърпа, обвита цялата във водорасли. Откачи кукичката и я почисти. После се опита пак да метне блесната във водата, но макарата засече, блесната увисна на двайсетина сантиметра под върха на въдицата и той не успя нито да я пусне, нито да я прибере. Погледна си часовника. Ако ревът на двигателя бе събудил бдителността на някой жител, вече трябваше да се е успокоил. Налагаше се да действа, преди да се смрачи съвсем. Остави въдицата на седалката, разкопча сака, извади револвера и пачката с патрони и ги сложи в барабана. Пъхна цилиндричните кутии със сълзотворен газ в джобовете си. Слезе на сушата.
За пет минути се изкачи до най-високото място на пустия остров и се спусна към зазимените вили от другата страна. Къщичката на Рафто изглеждаше недостъпна и притъмняла. Хари се скри зад една близка скала, откъдето се виждаха всички врати и прозорци на вилата. Дъждовните капки отдавна бяха проникнали през раменете на зеленото му камуфлажно яке и вече го бяха намокрили. Той извади едната кутия с газ и свали предпазителя. След пет секунди пружината щеше да хвръкне, а газът — да се разпръсне из въздуха. Хари се втурна към вилата с изпъната напред ръка и запрати цилиндричната кутия към прозореца. Стъклото се строши с леко звънтене. Той се притаи зад скалата и вдигна револвера. Освен трополенето на дъждовните капки се чуваше и съскането на сълзотворния газ в къщата. Отвътре прозорците се оцветиха в сиво.
Ако Катрине се намираше във вилата, не би могла да издържи повече от няколко секунди.
Хари зае стрелкова позиция и зачака.
Изминаха две минути. Нищо.
Изчака още две.
После приготви втората цилиндрична кутия, приближи се до вратата с вдигнато оръжие и натисна дръжката. Беше заключена, но паянтова. Хари се отмести на четири стъпки и се засили.
Вратата се откърти от пантите и той падна на дясното си рамо в опушената стая. Газът веднага атакува очите му. Мъчейки се да не диша, се приближи до капака към мазето, отвори го, извади предпазителя на втората кутия с газ и я пусна вътре. После се втурна навън. Коленичи до една локва и си потопи лицето в нея с отворени очи. Одраска си носа в камъчетата на дъното ѝ. Два пъти повтори своеобразното гмуркане на плитко. Смъденето в носа и по небцето продължаваше да го мъчи, но поне си възвърна нормалното зрение. Отново насочи револвера към вилата.
— Излизай! Излизай, проклета кучко!
Никой не се появи.
След петнайсет минути газът се разсея и от дупката в прозореца престана да излиза дим. Хари се приближи до вилата и влезе. Задави се. Искаше да огледа за последно, за да е сигурен. Пустош, обвита в мъгла. Летене на сляпо.
Мамка му, мамка му!
Върна се на яхтата. Мракът се бе сгъстил. Щеше да има проблеми с видимостта. Отвърза лодката, качи се и завъртя ключа на стартера. През главата му мина мисълта, че от половин денонощие не е спал, от сутринта не е слагал залък в устата си, мокър е до кости и отгоре на всичко пътуването му до Берген се бе оказало пълен провал. Ако двигателят откажеше да запали при втория опит, Хари реши да го направи на решето с шест трийсет и осем милиметрови оловни парчета и да преплува до града. Моторът обаче изрева. „Жалко“, помисли си Хари. Понечи да бутне лоста напред, но я видя.