Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Оказа се, че той се справя прекрасно. Плъзна към нея лист хартия с доволната усмивка на изтощен маратонец и оповести:

— Намерих я.

Или поне склада на нейните лични документи. Намираха се в архива на библиотеката на Ню Колидж в Оксфорд, защото Кейти Елис правила там докторантура и документите ѝ били дарени след нейната смърт през септември 1983 година. Имаше и екземпляр от мемоарите ѝ, но Лоръл допускаше, че е много по-вероятно да открие каквото търси сред оригиналните документи.

Лоръл остави зеленото си мини на паркинга в Торнхил и се качи на автобуса за Оксфорд. Шофьорът я упъти да слезе на главната улица, което тя стори, точно срещу Кукнс Колидж. Последва упътванията му и тръгна пеша покрай Бодлеанската библиотека, после по Холиуел Стрийт и стигна до главния вход на Ню Колидж. Невероятната красота на университета никога нямаше да ѝ омръзне — всеки камък, всяка кула и шпил, устремени към небето, изподрани и разкривени от товара на миналото, обаче днес Лоръл нямаше време да разглежда забележителностите. Пъхнала ръце в джобовете на панталона си и навела глава, за да се предпази от студа, тя крачеше бързо по тревата към библиотеката.

Вътре я посрещна млад мъж с рошава синьо-черна коса. Лоръл обясни коя е и защо идва, като спомена, че библиотекарят от Британската библиотека е звъннал в петък и е уговорил посещението ѝ.

— Да, да — каза младият мъж (чието име, оказа се, е Бен, и който — ентусиазирано, трябва да му се признае — караше едногодишен стаж в библиотеката, преди да започне магистърската си програма по управление на архиви), — лично говорих с него вчера. Искате да прегледате колекцията ана наша бивша възпитаничка.

— Документите са на Кейти Елис.

— Точно така. Донесъл съм всичко от кулата с архива.

— Страхотно. Благодаря ви.

— За нищо, готов съм на всичко, само и само да се кача в кулата. — Той се усмихна и се наведе към нея заговорнически. — Нали разбирате, има спираловидно стълбище, до което се стига през врата, скрита в дървената ламперия в салона. Все едно си в Хогуортс.

Разбира се, Лоръл беше чела "Хари Потър" и подобно на всички останали беше подвластна на очарованието на старите сгради, обаче работното време беше ограничено, личните документи на Кейти Елис бяха на една ръка разстояние и съчетанието от тези два факта събуди у нея паника при мисълта да прекара още дори минутка в разговори за архитектура или литература с Бен. Усмихна се отнесено (Хогуортс?), той реагира със състрадателно разбиране (магъл) и двамата продължиха.

— Сбирката ви очаква в читалнята на архива — осведоми я той. — Лично ще ви заведа. Малко е заплетено и човек може да се обърка, ако идва за пръв път.

Лоръл го последва по каменния коридор, а Бен през цялото време весело бъбреше за историята на Ню Колидж, докато накрая, след многобройни завои, стигнаха до една зала с маси и прозорци, които гледаха към великолепна средновековна стена, обрасла с бръшлян.