![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Какво ще кажеш да е след няколко дни? — После тя му се усмихна, махна му с ръка и се отдалечи надолу по коридора към трапезарията, потропвайки в ритъма на степа.
* * *
— Идеално се е получило — отсъди Дол по-късно вечерта докато ѝ разказваше. Изслуша жадно целия му разказ за срещата и се ококори, когато ѝ спомена за огледалото пред стаята на лекаря и как Вивиан се бе изчервила — виновно, решиха единодушно, — когато разбра, че Джими я е видял да се гласи. ("Казах ти Джими, нали? Тя се среща с лекаря зад гърба на съпруга си.") Сега Дол се усмихна: — О, Джими, още малко остана!
Джими не беше толкова сигурен. Запали цигара.
— Не знам, Дол. Сложно е… обещах на Вивиан да не ходя повече в болницата.
— Да, но си обещал на Нела да го направиш.
— Значи, разбираш проблема.
— Какъв проблем? Нали няма да нарушиш обещанието си към едно дете? При това сираче.
Разбира се, че нямаше, обаче явно не беше обяснил на Доли достатъчно ясно колко язвителна е Вивиан. Преди да се качи на горния етаж заедно с жената с прошарената коса, той понечи да предложи двамата да се видят после и да се върнат заедно в Кенсингтън, а Вивиан го изгледа така, сякаш идеята я отвращаваше.
— Джими? — отново попита Доли. — Нали няма да разочароваш Нела?
— Не не — махна той с ръката, в която държеше цигарата. — Ще отида пак. Обаче Вивиан няма да се зарадва. Съвсем ясно ми даде да го разбера.
— Ще я разубедиш. — Доли нежно обхвана лицето му i ръце. — Мисля, че нямаш представа колко те харесват xopата, Джими. — Тя приближи лицето си към неговото, така че устните ѝ да докосват ухото му, и прошепна игриво: — Виж само колко аз те харесвам.
Джими се усмихна, но разсеяно, докато тя лекичко го целуваше. Всъщност си представяше неодобрителното изражение на Вивиан Дженкинс, когато го види отново в болницата в разрез с недвусмислените ѝ нареждания. Все още се опитваше да измисли как да обясни повторната си поява — достатъчно ли беше да каже, че Нела го е помолила да отиде, — когато Доли се облегна назад и каза:
— Това е най-лесният начин.
Джими кимна. Тя имаше право, знаеше го.
— Отиваш при Нела, случайно се натъкваш на Вивиан, уговаряш си време и място за среща, а останалото е моя работа. — Тя наклони глава и му се усмихна — така изглеждаше по-млада. — Лесно, нали?
Джими успя да отвърне със слаба усмивка:
— Лесно, да.
* * *
И наистина беше лесно, само дето Джими не се натъкна на Вивиан. През следващите две седмици ходеше в болницата при всяка възможност, вмъкваше посещенията си при Нела между служебните си ангажименти, между задълженията си към баща си и към Доли. Но макар да видя Вивиан два пъти отдалече, не му се удаде възможност да промени лошото ѝ мнение за себе си и някак да я убеди да се срещнат отново. Първия път тя тъкмо си връщаше от болницата, когато Джими зави по Хайбъри Стрийт. Тя спря на прага, озърна се в двете посоки и вдигна шала си, за да скрие лицето си от всеки, който би могъл да я познае. Той ускори крачка, но когато наближи болницата, вече беше твърде късно и тя се беше отдалечила в обратната посока, свела глава, за да се скрие от любопитни погледи.
Втория път не беше толкова предпазлива. Джими тъкмо пристигна на рецепцията на болницата и чакаше, за да съобщи на Майра (жената с прошарената коса — през изминалите седмици двамата доста се бяха сприятелили), че ще се качи да се види с Нела, когато забеляза, че вратата зад бюрото е открехната. Той надзърна в кабинета на д-р Томалин и там мярна Вивиан, която се смееше тихичко с някого, когото вратата криеше. Пред погледа му една мъжка длан докосна голата ѝ ръка и Джими усети, че коремът му започва да се бунтува.
Искаше му се да си носеше фотоапарата. През вратата не различаваше много, обаче достатъчно ясно виждаше Вивиан: дланта на мъжа върху ръката ѝ, щастливото ѝ изражение…
Точно днес да не си носи фотоапарата — снимката щеше да свърши чудесна работа. Джими все още се ядосваше вътрешно, когато Майра изникна изневиделица, затвори вратата и го попита как е.
И после най-сетне, на третия понеделник, Джими тъкмо се беше качил по стълбите и поемаше по коридора към стаята на Нела, когато забеляза позната фигура да крачи отпред. Беше Вивиан. Джими се поспря, преструвайки се, че разглежда внимателно кривокракото хлапе с лопата и мотика, изобразено на плаката пред него, агитиращ "Копай за свободата", и оглеждаше, наострил уши по посока на нейните отдалечаващи се стъпки. След като тя зави, Джими забърза подире ѝ, а сърцето му заби учестено, докато я наблюдаваше от разстояние как напредва. Вивиан стигна до една малка врата, която Джими не беше забелязал досега, и я отвори. Той я последва и изненадано попадна на тясно стълбище, което водеше нагоре. Заизкачва се бързо, но тихо, докато сребриста светлина отпред не му показа вратата, през която тя беше минала. Той стори същото и се озова на етаж от къщата, където таванът беше по-нисък, отколкото долу, и където не приличаше толкова на болница. Чуваше далечните стъпки на Вивиан, обаче не беше сигурен къде точно е отишла, докато не погледна наляво и не видя сянката ѝ да се плъзга по избелелите синьо-златисти тапети. Последва я усмихнат — преследването допадаше на хлапето в него.