Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Магнус примигна.
— Аз разговарях с трибуна на градското опълчение.
— Прекалено голям късмет — каза Тави, — не мислиш ли?
Магнус го погледна за секунда, а след това одобрително се усмихна.
— Правилно мислите, сър. Точно от това имаме нужда сега.
Тави изсумтя.
— Все още не съм сигурен, че съм готов.
— Готов си толкова, колкото трябва да бъде готов всеки трети подтрибун по снабдяването — каза Магнус, — и си по-добър от повечето от тях, повярвай ми. В легиона има достатъчно ветерани, които си разбират от работата. Ти просто трябва да изглеждаш спокоен, уверен, умен и да се постараеш да не ни вкараш в някоя засада.
Тави погледна към останките на палатката. Лицето му се изкриви от болка.
В това време врани изпълниха небето над главите им, дрезгаво грачеща маса от птици, хиляди на брой. Небето над Тибър и Елинарх почерня, а те се носеха на югозапад.
Прелитаха покрай тях най-малко две минути и когато проблясък от алена светкавица прониза облаците над главата му, Тави успя да види крилата и клюновете им, техните опашки и пера, черни с червено, движещи се в плътна маса, така че изглеждаха като едно същество.
После те отминаха, но никой от курсорите на поразената от буря земя не каза нищо. Враните винаги знаеха кога се задава битка. Знаеха как да намерят телата на падналите и да пируват с тях.
След няколко секунди Магнус въздъхна.
— Трябва да се обръснете, сър.
— Зает съм — каза Тави.
— Виждали ли сте някога капитан Майлс необръснат — тихо каза Магнус. — Или Сирил? Това очакват легионерите. Това ги обнадеждава. Трябва да им го дадете. И да се погрижите за ръцете си.
Тави го погледна за секунда, след което бавно въздъхна:
— Добре.
— Между другото, аз категорично не съм съгласен с вашето решение относно Антилус Красус. Той трябва да бъде в килията с другите заподозрени.
— Вие не бяхте там — каза Тави, — не видяхте очите му.
— Всеки може да излъже. Дори и вас.
— Да — съгласи се Тави. — Но тази вечер той не ме излъга.
Тави поклати глава.
— Ако беше участвал в заговора с майка си, щеше да замине с нея. А той остана. Изправи се срещу мен лично. Не съм сигурен в умствените му способности, но той не е предател, Магнус.
— Но все пак, засега не знаем каква вреда може да нанесе майка му в бъдеще…
— Ние не знаем докрай в какво е замесена тя — тихо каза Тави. — Докато го разберем, трябва да сме внимателни в думите си.
Магнус не изглеждаше щастлив, след като чу тези думи, но кимна.
— Между другото, Красус е може би най-мощният призовател, останал в нашия легион, с изключение на Максимус, и е единственият, който е тренирал с рицарите-рибки. Той е единственият вариант за техен командир. Ако сте направили грешка, сър, той ще бъде в състояние да унищожи всичко, което легионът се опитва да постигне.
— Не греша.
Магнус отново стисна устни, после поклати глава и въздъхна. После извади малко ковчеже изпод могилката пръст, изрита от мълнията, и го отвори. Извади отвътре малък комплект за бръснене и купичка.
Напълни я с вряла вода.
— Максимус трябва да се върне скоро. Ти се избръсни — каза той, — докато аз намеря подходящо за ездач оръжие.
— Смятам да огледам, а не да се бия — каза Тави.
— Разбира се, сър — каза Магнус и му подаде комплекта, — предполагам, че предпочитате меч пред боздуган.
— Да — отговори Тави и взе комплекта.
Магнус спря и каза:
— Сър. Мисля, че трябва да помислите за назначаването на няколко телохранителя.
— Капитан Сирил не използваше никакви телохранители.
— Не — отвърна Магнус с критичен тон, — не използваше.
Глава 31
Тави разбра, че врагът е близо, когато видя първото огромно ято гарвани да кръжи и да се рее около стълб черен дим.
Когато слънцето изгря, те се придвижваха покрай Тибър от страната на пристанището на Фаундърпорт на почти двадесет мили от Елинарх.
Тави и Макс яздеха начело на кавалерийско крило от двеста ездачи, докато второто, по-опитно крило предварително беше разделено на групи от по осем човека и тези групи се придвижваха в нестройна редица между хълмовете от южната страна на Тибър, оценявайки терена и продължавайки да търсят врага заедно с бързите разузнавачи.