Божият гняв

След стрелковата подготовка всички се връщаха в лагера за салят и при залез-слънце се събираха в столовата за вечеря — обичайния ориз, сготвен от двама афганци. На Ибн Таймия скоро му омръзна да яде едно и също. След като видя кокошки да тичат из лагера, той отиде в кухнята да се оплаче на готвачите.

Абу Насири видя, че новобранецът държи сметка на работниците в кухнята, и го викна в празната столова.

— Не бива да разговаряш с тях — каза той.

— Какъв е проблемът?

— Афганци са. Едно от правилата на мухаям гласи, че муджахидините не могат да разговарят с афганци.

Ибн Таймия все още не можеше да схване.

— Но защо?

Абу Насири сниши глас.

— Никой не може да им има доверие, предатели са — прошепна той, почти без да помръдва устни. — Повярвай ми, по-добре е да не говориш с афганци.

След вечерята идваше време за религиозното обучение, смятано от инструкторите за най-важната част от подготовката на един муджахидин. Събираха се в столовата на светлината на факли, тъй като нямаше електричество в лагера, и понякога рецитираха Корана, друг път обсъждаха различни аспекти на исляма.

Беше интересно да се наблюдава как се стопяват йерархичните различия между лагерниците. Стана ясно, че авторитетът на Абу Омар и останалите инструктори важеше само по отношение на практиката, а иначе всички се чувстваха като братя. Можеха да изразяват различни мнения от тези на инструкторите, не се налагаше да се държат като подчинени. В голямата си част теологичната материя, която обсъждаха, бе позната на Ибн Таймия, защото я бе изучавал с Айман като млад, но все пак изникваха и нови неща.

— Онова, което различава един муджахидин от воин кафир, е неговата морална подготовка и целомъдрието му пред бога — поясни Омар. — Муджахидинът е воин на Аллах и ето защо, влезе ли веднъж в сражение, е длъжен да спазва много сурови правила. Трябва да избягва безразборните убийства, особено на жени и деца, както и унищожаването на свети места като църкви и синагоги.

— А ако жените и децата са замесени във войната на кафирун? — попита един чеченец, който явно имаше предвид нещо преживяно от него самия. — Как се постъпва в тези случаи?

Инструкторът имаше готов отговор.

— В такъв случай и те трябва да бъдат убити — отсъди той. — Законите на джихада са много ясни в това отношение. Казва се в един хадис, че когато попитали веднъж Пророка дали е грешно да се убиват жените и децата на кафирун, Той отговорил: „Отнасяйте се с тях като с бащите“. С други думи, ако родителите са кафирун, при определени обстоятелства е позволено да се убиват децата им. Например, ако някой помага на враговете по някакъв начин — дава им храна и вода или ги подкрепя морално, той също е неприятел и може да бъде убит.