Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— И каква е била онази тънкост? — полюбопитства Настя. — Защо не са успявали да отглеждат самури?
— При всички животни с ценна кожа периодът на чифтосването е от февруари до началото на март, а периодът на раждане — от края на април до май. И самките на самурите раждат по същото време, затова всички смятали, че при тях всичко е като при другите. А Окайомов знаел, че периодът на чифтосването при самурите е лете, през юли-август. Това е единственият вид животно с ценна кожа, който има осеммесечна латентна бременност. Яйцеклетката се опложда и заспива за осем месеца, после се събужда и за трийсет-трийсет и пет дни се развива нормална бременност. Щом учените си изяснили това, отглеждането на самури в клетка потръгнало. Кожата на руския самур се прославила по целия свят. А за нашия Афанасий всички забравили.
Значи, Леонид Иванович не е сбъркал, когато разказа, че професор Тарасевич е написал книга по история на животновъдството за ценни кожи. Ето, и Чуракова го потвърждава…
— Кажете, Татяна, каква е съдбата на научното наследство на Аркадий Игнатевич? Може би той е оставил нещо на съпруга ви? Резултати от наблюдения, от експерименти, теоретични статии.
— Разбира се, той завеща всичко на Илюша — кимна жената. — А Илюша даде всички книжа на Зоя Григоревна, директорката на фермата. Когато Аркадий Игнатевич почина, взеха нов главен зоотехник и Илюша искаше всички разработки на Тарасевич да се запазят и използват. Новият зоотехник, разбира се, не беше учен като Тарасевич, сам не измисли нищо, но прилагаше всички идеи на предишния зоотехник. Във всеки случай, Илюша казваше така.
— Значи, ако някой е искал да получи тайните методи на Тарасевич за хранене на животните, е трябвало да се обърне към фермата, към директорката или към главния зоотехник? — уточни Егоров.
— Точно така. Именно това казах на човека, който събираше материал за книгата си.
Ново двайсет! Още един човек и още една книга! И защо убийството на ветеринарния лекар постоянно води към професор Тарасевич, който е починал много години преди това? Изглежда, трябва да престанат да обясняват всичко със случайности. Нещо множко взеха да стават вече. Както се казва, това, което се случва веднъж, може никога повече да не се повтори, но това, което се повтаря, непременно ще се случи и трети, и четвърти път.
— Догодина ще се навършат сто години от рождението на професор Тарасевич — поясни Чуракова. — И по този случай искали да издадат книга, в нея да влязат и спомени за него, и най-известните му статии, и откъси от монографии. Такъв един фундаментален труд. Около четири месеца след смъртта на Илюша при мен дойде един приятен младеж и попита дали у нас не са останали някакви книжа на Тарасевич. И дали съпругът ми не си е водил дневници, в които да е записвал впечатленията си от професора и от общата им работа. Илюша никога не е водил дневници. Разказах на този човек онова, което бях чувала от мъжа си. Всъщност не знаех нищо особено. Е, споделих и личните си впечатления, понеже се познавах с професора. А и когато се случеше Илюша да остане у Тарасевич, им носех някаква топла храна, защото инак така щяха да стоят до сутринта на хляб и кефир.