Урокът от нейната смърт [bg]

Те изтеглят лодката на брега и сядат заедно на една скала. Корд обяснява как е казал на Филип, преди да го застрелят, че Джейми не го е предал изобщо и че Джейми е бил изигран. Филип е разбрал и му е повярвал. Корд влага цялата откровеност, на която е способен, в това свое слово. Изражението на Джейми не се променя и те мълчаливо се връщат да ловят риба. След малко Джейми пита дали баща му ще бъде на финалните срещи по борба след две седмици и Корд отговаря, че абсолютно нищо — каквото и да се случи — не ще му попречи да бъде на финала. Момчето почти се усмихва и от кимането му Корд разбира, че те отново са както преди.

Корд се обажда на Уинтън Кресги в службата му и е потресен да чуе от секретарката, че той вече не работи в колежа. Означава ли това, че е напуснал, пита Корд, или е бил уволнен? Тя отговаря, това означава, че той вече не е в колежа. Той се обажда на Кресги в дома му, но там го няма или е наредил на жена си да казва, че го няма. Корд му оставя съобщение.

Ето го Бил Корд, отправил се към тъмното езеро Блакфут Понд, тъмната стена, тъмните дървета, сиво-зелената тиня. Слиза от патрулната кола и върви през преплетените гъсталаци. Няма много за оглеждане заради любопитните зяпачи, рибарите, две дъждовни бури и един опустошителен ураган, развихрил се над Ню Лебънън преди два дни, разпръснал клонки и безброй млади листа по местопрестъплението.

Ето го Бил Корд, въртящ стара монета около пръстите си, докато крачи през мястото на двете убийства, по земята, която за него просто потръпва под краката му.

Случаят е приключен, но той върви тук, навежда се към земята, рита клонки, листа и смачкани бирени кутии, спира се от време на време, гледа с присвити очи към гъстата гора и после продължава.

Това е Бил Корд.