Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Това е той, Мира. — Беше се вкопчила в мен и имаше вид, сякаш ще хипервентилира. — Лично. Поиска да говори с Джаспър. Знаеш ли какво значи това? Кани се да направи предложение! Сигурно е това! Това, което чаках.
Не знаех какво да кажа. Исках да е щастлива и да сбъдне мечтите си, но дали Уорън беше подходящият човек?
Не много време след пристигането му повикаха и Тамзин в канцеларията. Тя се върна в стаята ни час по-късно, приповдигната.
— Не сме сгодени — обяви.
— Не… не сте ли? Тогава защо си толкова щастлива?
— Защото заминавам за Хадисън! Уорън казва, че не иска да ме държи под ключ, докато видя точно с какво ще си имам работа. Така че се връщам с него след два дни с кораб. Съпругата на един от неговите съдружници ще дойде да стои с мен в къщата на Уорън, докато съм там, така че всичко ще е много благоприлично. Уговорихме подробностите с Джаспър.
— Два дни.
Тя беше твърде развълнувана, за да разбере какъв силен удар ми нанесоха тези думи. Първо Аделейд, сега Тамзин. Щях отново да остана сама точно както бях сама в Осфро, след като Лонзо замина. Грант беше… извън картината. Нямах си никого освен Айана, предполагах. И все по-близката вероятност да стана съпруга на Рупърт Чеймбърс.
Ако престанех да протакам, можех да се омъжа за Рупърт сега и пред мен да се разкрие цял нов свят. Свобода от правилата на мистрес Кълпепър. Лонзо обратно в живота ми. Възможността да гостувам на Тамзин и Аделейд в Хадисън. Какво чаках?
Кого чаках?
Тамзин замина в най-горещия ден, който бяхме имали от пристигането си в Адория насам. Въздухът беше плътен и натежал от влага, а мистрес Кълпепър беше напът да обезумее в опитите си да направи така, че пудрата ни да не се разтече и да останем относително неизпотени. Тамзин трябваше да е отплавала още следобед, но някакво забавяне от страна на Уорън ги беше принудило да отложат заминаването за вечерта.
— Съжалявам — каза той, когато най-сетне пристигна. Двама от съдружниците му го придружаваха и натовариха багажа й в една карета. — Ще трябва да изминем част от пътя по тъмно, но все пак ще пристигнем тази вечер. Надявам се да не е твърде изтощително.
— Няма нужда да се тревожите. Нашата Тамзин може да се справи с всичко — каза Джаспър, нетърпелив за бъдещата успешна сделка.
Тамзин ме прегърна и просто така останах сама. И двете ми съквартирантки си отидоха, потегляйки към бляскаво бъдеще с желаните от тях мъже. Качих се горе и се загледах в леглата на приятелките си. Беше егоистично да се самосъжалявам. В края на краищата те бяха живи и щастливи. Но не можех да се сдържа. Стаята ми се струваше десет пъти по-голяма от преди, а аз се чувствах много малка.
В такъв случай може би беше късмет, че онази вечер можех да се разсея със задачата на Том, която щеше да ми донесе петдесет златни монети. Нямах абсолютно никакви светски ангажименти (макар Джаспър да ми беше казал, че може да уреди гостуване в къщата на Чеймбърс по всяко време), така че успях да се измъкна по-рано от обикновено, щом падна мрак.
Срещнах се с хората на Том на същото място като миналия път. Сега имаше много повече хора, но не и самия Том.
Илайджа ми се усмихна топло, докато се облягаше на едно дърво:
— Не се безпокой, ще дойде.
— Наред ли е всичко? — попитах.
— О, да. Наложи му се да отиде лично да наглежда една сделка. Имаме редовен клиент, който купува много от луксозните ни стоки, но се опитваше да промени цената в последната минута. Та Том отиде да се види с него и нашия, аа, сътрудник по продажбите.
— Да не искаш да кажеш „пласьор на крадени вещи“? — подхвърлих закачливо.
— Хей, опитвам се да бъда деликатен заради теб. — Усмивката му се стопи, когато се загледа през залива. Дори нощем горещината пак беше потискаща. Въздухът бе съвършено неподвижен, без дори лек полъх на бриз и дрехите ни лепнеха от пот. Прииска ми се образът на лейди Авиел да не изискваше толкова много причиняващи сърбеж и тежки допълнения.
Скоро Том се зададе, яздейки в тръс, с Малкия Том до себе си.
— Радвам се да видя, че не сте тръгнали без мен — провикна се той, с което си спечели няколко подхилквания от мъжете, които се мотаеха наоколо. — Но най-добре да се залавяме за работа.
Илайджа се изправи: