Виелица на сенките [bg]

— Знам, не съм глупак! — подсмихна се Гло-гло, докато тъпчеше в уста голямо парче месо.

— Защо са толкова щедри? — попитах аз и погледнах към сияещия в мрака обелиск.

Гледката, да ви кажа, си заслужаваше!

— Защото ние сме ценни пленници. А и утре никъде няма да ходим. Предполагам, че ще останем тук в продължение на шест дни, не по-малко. Можем да се отпуснем.

— А ти откъде знаеш, зеления? — Мис ми подаде манерката и аз му кимнах признателно.

— Все пак аз съм шаман — обиди се гоблинът. — Преди два часа, точно след блатото, при Шокрен долетя гарван със съобщение.

— Можеш да четеш от разстояние? — изумих се аз.

— Глупости! — изсумтя Гло-гло. — Просто ние, гоблините, имаме добър слух. Много по-добър от вашия, великане. Така че чух какво каза Шокрен на Багард. Смисълът се свеждаше до това нашият отряд да отиде в Безименния град и да изчака до Обелиска на древните идването на друг оркски отряд. И тъй като другият отряд е чак при Лисичите хълмове, ще му трябват най-малко шест дни, за да стигне до нас.

— Между другото, знаеш ли колко е оттук до Източната порта на Храд Спайн? — попитах някак между другото шамана.

Гло-гло бързо ме погледна изпод смръщените си вежди и отвърна:

— Ако е във вашите левги, не знам, не ги разбирам. Но ако е в дни… Е, ти лично ще трябва да вървиш цели две седмици, че и повече, аз, ако побързам, ще се справя за седмица и половина. А орки и елфи, ако се разбързат, ще го вземат за седмица. Мислиш, че твоите приятели все още те чакат?

Аз свих рамене:

— Дори и да чакат, си мислят, че съм под земята.

— Или мъртъв — „обнадежди“ ме Гло-гло. — Гривната ти е унищожена и онзи, който ти я е дал, може да реши, че си покойник.

— Дали можем да им изпратим послание — обърнах се умолително към гоблина с надеждата, че шаманът веднага ще направи чудо за мен.

— Как? Да помоля някоя птица? Или пеперуда? Това го има само в приказките. Стига вече, хайде да спим, утре ще си говорим. Вече наближава полунощ.