Драконите на изчезналата луна [bg]

— Разбира се, братовчеде — отвърна тя, като го изгледа с известна предизвикателност, сякаш искаше да каже: „Може да заговориш, но не обещавам да те изслушам.“

— Простете ми, Алхана Звезден Бриз — произнесе уважително Кайрин, — че проявявам съмнение към думите на така добре известен и почитан войн, какъвто е Самар, но откъде сме сигурни, че можем да се доверим на някакъв рицар? Това може да е капан.

Алхана се отпусна. Явно това не беше въпросът, който очакваше.

— Нека Гилтас, владетелят на Квалинести, син на Дома на Солостаран, да се приближи.

Зачуден какво ли пък общо можеше да има всичко това с него, Гилтас излезе от тълпата, за да се поклони на Алхана. Твърдият взор на Самар премина през него и младежът получи безпогрешното усещане, че току-що го бяха преценили много внимателно. Дали обаче крайното заключение беше, или не беше в негова полза, Гилтас нямаше как да разбере.

— Ваше Величество — каза Самар, — докато все още се намирахте в Квалинести, познавахте ли соламниец на име Джерард ут Мондар?

— Да, познавах — отвърна стреснато Гилтас.

— Смятахте ли го за човек на честта и храбрец?

— Да — отговори кралят. — Той е всичко това и дори повече. Този ли е рицарят, за когото говорехте?

— Сър Джерард спомена, че е чул как кралят на Квалинести и оцелелите от народа му се канели да направят опит да се доберат в безопасност до земите ни. Той изрази голямата си тъга от вашата загуба, но изпита огромна радост, че сте жив и здрав. Помоли ме да спомена името му пред вас.

— Познавам този рицар. Познавам и храбростта му и мога да свидетелствам за неговата доблест. С пълно право сте му се доверили. Джерард ут Мондар се появи в Квалинести по силата на странни обстоятелства, но го напусна като приятел и с благословията на нашата любима кралица майка Лораналанталаса. Той бе един от последните, на които майка ми даде благословията си.

— Щом и Самар, и Гилтас свидетелстват за доблестта на този рицар, тогава аз нямам нищо против него — каза Кайрин. Той се поклони и отново се върна на мястото си.

Вече се бяха събрали повече от стотина елфи. Всички мълчаха и не говореха, но се споглеждаха често. Мълчанието им бе красноречиво. Алхана можеше да продължи и тя го стори.

— Самар ни донесе и други новини. Вече можем да именуваме този Един бог. Единият бог дойде при нас като бог на мира и любовта, ала се оказа, че всичко това е било просто част от нейния презрян план да ни впримчи в капана си и да ни унищожи. Вече знаем причината. Името на Единия бог е познато от дълбока древност. Такхизис.