Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Нямаше Закрилник, който да не се стреми към свободата, а не искаха да я постигнат, като губят събратята си. Само Сол успя, като запази живота си, той беше примерът им за опасностите на свободата. Събратята откриваха отдалеч присъствието му, както той тяхното. Сол обаче беше извън единството. Завинаги щеше да остане с тях, ала беше откъснат от взаимната им подкрепа. Но нищо не намаляваше почитта им към него.
- Ние сме едно цяло.
Гласът на Аеб прозвуча навсякъде в трюма. Имаха право да говорят, когато не им предстоеше скорошна битка.
- Ние сме едно цяло - заедно изрекоха другите.
- Сол лежи с тежка рана, не можем да усетим колко е зле, както не можем да достигнем душата му. Отдалечаваме се от нашия Повереник. Помолих да ни прехвърлят във властта на Дензър, успял да си послужи с Крадеца на зората. Това ще бъде чест, която ще отпразнуваме с всички събратя в Сливането. Подгответе се. Наточете оръжията си, превържете раните си, бъдете несломими. Нашите врагове искат да унищожат онова, което ще донесе превъзходство на Ксетеск. Но ние ще го опазим. Ние сме едно цяло.
Пак се отдадоха на размисъл за кратко и Аеб се върна към мислените заповеди:
„Кси, нужна ни е гореща вода. Елфите може би имат бинтове и целебни балсами. Кажи на Ренерей, капитанът ще се вслуша в молбата ѝ.“
„Ще бъде направено.“
Аеб огледа кръга. Долавяше умората им. Бяха тичали дни наред, но след сражението до тях нямаше Повереник, който да възстанови жизнеността им чрез Демоничната верига.
„Седнете, събратя, и оставете въздуха да облекчи лицата ви. Фин, вратата да бъде затворена. Нека мракът ни скрие.“
Фин отиде да залости люка. Щеше да отвори само на Кси. Спуснаха капаците на фенерите и щом тъмата стана непрогледна, Аеб чу как другите разхлабват ремъците, докато той също сваляше маската си.
Веднага усети благодатния полъх с възпалената кожа на лицето си. Колкото и гладки да бяха абаносовите маски, поттараз- лютяваше кожата под тях. Аеб веднага наведе глава, не смееше дори на тъмно да срещне погледа на друг събрат. Случеше ли се, когато нямаха маски, щеше да им донесе лош късмет и гибел в следващата битка.
- Е, как я караме? - попита Хирад.
Гарваните, Ренерей и Дарик пак седяха около капитанската маса. Джевин беше на горната палуба да се посъветва с първия помощник и щурмана.
- Има и добри, и лоши новини - пръв отговори Дензър. - Сит- кан ми даде правото на Повереник на двадесет и четиримата Закрилници, които са с нас на кораба. По-късно ще говоря с тях, но засега ви стига да знаете, че на Херенденет ще можете да ги използвате според случая. Ще изразяват свободно мнението си, наложени са им възможно най-малко ограничения.
- Тоест? - изви вежди Илкар.
- Няма да чакат, ако трябва да нанесат изпреварващ удар срещу врага при първа възможност, ще ви казват веднага, ако мислят, че не си служите със силата им по най-добрия начин, и сами ще се грижат за бойния си строй, ако не получат изрични заповеди.
- А кое е лошото?
- В Балея положението е много лошо. Политически сме толкова зле, че малко остава до открита война между Школите. Има стълкновения по границите на земите им, макар че досега само Арлън е пострадал. - Дензър спря да си поеме дъх. - Но това е нищо в сравнение със стихиите. Ситкан се е свързал с Ксетеск и са му съобщили за гигантски вихрушки в Корина, събудили се вулкани в планините Чернотрън и Балан, още урагани на север и нови наводнения на юг. Времето на Балея изтича...
- Ами Ериан? - подсети го Хирад.
- Почакай, не съм изредил лошите новини докрай. Ситкан ме осведоми и че цял флот на Дордовер е отплавал от Гиернат преди ден-два.
- Колко кораба и точно кога са потеглили? - веднага попита Дарик.
Дензър сви рамене и си сипа още чай. Корабът се наклони, чашата се плъзна към ръба на масата, но не се разля.
- Няма много подробности. И в Гиернат са преживели наводнения. Ако научи още нещо, Ситкан ще се помъчи да се свърже с мен въпреки разстоянието.
- Можем ли да си повикаме още подкрепления? - почуди се Хирад.
- Ситкан се опитва да провери и това.
- Напразно! - отсече Дарик. - Ако моите съгледвачи не са ме подвели, няма значителни отряди на Ксетеск на по-малко от десет дни от което и да е южно пристанище, а с корабите в Ко- рина е свършено. Разбира се, остават Закрилниците, но дори да хукнат обратно към Арлън и да се качат на корабите там, ще чакат поне един ден товаренето на припаси, иначе ще умрат от глад насред морето.
- Според теб кой командва силите на Дордовер? - попита' Дензър.
- Вулдарок - отговори без колебание Дарик. - Дебелият идиот трябваше да пристигне в Арлън преди няколко дни, но тъй и не се появи. Струва ми се, че е имал неприятности в земите на друга Школа...