Смъртта на царете [bg]

— Кой идва в моя дом? — попита високо Юлий. Гледаше Катон.

Катон му отвърна с безстрастен поглед. Щеше да изчака, докато свършат формалностите. Много добре разбираше какво се върти в главата на Юлий, но пък не можеш току-така да отпратиш един сенатор, нали.

Един от войниците на Катон заговори също така високо:

— Сенатор Катон желае да влезе и да поговори по личен въпрос. Отпрати хората си и отвори портата.

Юлий не отговори, а слезе в двора и бързо се посъветва с Брут и Тубрук. Пратиха част от защитниците да се приберат и да чакат. Другите получиха задачи, които им позволяваха да останат наблизо. Смешно беше да видиш въоръжени мъже да извеждат коне от конюшните и да ги чешат на открито, но Юлий не искаше да рискува и докато лично отваряше вратата, се питаше дали след миг няма да се лее кръв. Катон влезе и се усмихна, като видя колко въоръжени мъже стоят наоколо.

— Война ли очакваш, Цезаре?

— Легионът трябва да се упражнява, сенаторе. Не бих искал врагът да ме свари неподготвен — отвърна Юлий.

Намръщи се, докато войниците на Катон влизаха заедно с господаря си. Трябваше да ги пусне — но благодари на домашните си богове за предвидливостта да доведе толкова много войници от Първородните от казармите им в града. Хората на Катон щяха да умрат за секунди, ако дадеше заповед. Лицата им показваха, че разбират това: гледаха как слугите отвеждат конете им и те остават незащитени в открития двор.

— Значи ти си сега водачът на Първородните? — каза Катон. — Не си спомням това да е било обсъждано в сената.

В гласа му не се криеше никаква заплаха, но Юлий замръзна: знаеше, че трябва да претегля всяка своя дума.

— Още не е официално, но да, аз говоря от тяхно име — отвърна той.

Учтивостта изискваше да покани сенатора да седне и да му предложи да се освежи след пътуването, но той не можеше да се принуди да спази протокола — знаеше, че Катон ще приеме това като малък триумф.

Рений и Брут се приближиха и Катон погледна първо единия, после другия, видимо необезпокоен.

— Добре, Юлий. Дойдох да говоря с теб за моя син — продължи той. — Предложих злато за него, но получих отказ. Тази вечер идвам да питам какво искаш срещу него.

Вдигна глава и Юлий видя, че хлътналите му очи пламтят. Запита се дали този мъж е заповядал да убият дъщерята на Помпей. Щеше ли да намали риска за себе си, ако върнеше Герминий на баща му? Или това щеше да се сметне за слабост, която Катон би използвал, за да превърне дома му в пепел?

— Той положи клетва, сенаторе. Така че…

— Хората не ви достигат, нали? — прекъсна го Катон. — Мога да докарам тук утре сутрин хиляда души. Здрави роби от собственото ми имение, за да се превърнат в гръбнака на Първородните.

— В легионите няма роби, сенаторе — изсумтя Рений. — Първородните са свободни мъже.