Политичестки ред и политически упадък [bg]

Защо междудържавните войни в Латинска Америка са рядкост в сравнение с Европа и Източна Азия, а войните не мотивират държавите да предприемат сериозно и дългосрочно държавно строителство, както това се случва в Азия и Европа? Съществуват редица възможни причини.

Първата е свързана с вече споменатата класова стратификация, която има значителни етнически и расови измерения в Латинска Америка. Войните и насилието, както вече отбелязах, са ендемични за Латинска Америка; разликата с Европа е, че през XIX и XX в. всички войни са вътрешни, а не междудържавни. Мексико, Аржентина, Уругвай, Колумбия, Никарагуа, както и множество други страни преживяват продължителни вътрешни конфликти, които разрушават икономиките и изтощават обществата им. Тези вътрешни конфликти са в резултат на дълбоки социални и класови разцепления. Това възпира елитите в тези страни да поощряват общата мобилизация на населението, тъй като по този начин биха въоръжили непокорните неелити. Самите елити често са разделени на фракции въз основа на регионални, идеологически или икономически интереси. Социалното недоверие също ограничава степента на лоялност, която маргинализираното население изпитва към държавата. В Европа всеки следвоенен период е свързан с искания за масово участие в политическия живот; възходът на британската Лейбъристка партия през 20 – те години на миналия век в известен смисъл е в резултат на страданията на работническата класа в окопите на Първата световна война. За разлика от това латиноамериканските елити в повечето случаи се отдръпват от междудържавните конфликти именно за да не им се налага да разчитат на подкрепата на масите.

Вторият фактор е свързан с географските дадености. Европа е разделена на географски региони, което затруднява една – единствена държава да установи господство над целия континент. Но в границите на отделните региони съществува открита територия, която позволява съсредоточаването на значителна икономическа и военна мощ. Наличието на големи плавателни реки стимулира търговията и комуникациите между вътрешни те територии. За разлика от това Латинска Америка е разделена от планинската верига на Андите и гъстите гори на тропиците, които физически разделят отделните ѝ части. Макар Венецуела, Колумбия, Перу и Боливия да граничат с Бразилия, нито една от тях няма сериозни комуникационни контакти с най – голямата икономика в региона поради трудността за проникване в Амазонската джунгла. Колумбия, третата по големина страна в Латинска Америка, е до такава степен вътрешно разделена от Андийските Кордилери, че нейното правителство и до ден днешен има проблеми с утвърждаването на властта си върху цялата територия на страната, което позволява на партизанските групировки и наркотрафикантите да намират убежища. В началото на XXI в. няма транспортна връзка между Панама и Колумбия, макар в миналото да са били части от една и съща страна. Очевидно използването на военна сила при такива обстоятелства е много трудно.