Произход на политическия ред [bg]

Първоначалното разбиране на закона като нещо, утвърдено от божествена власт, обичаи или природата, навежда на мисълта, че законът не може да бъде променян от човека, независимо че може и трябва да се тълкува в съответствие с нововъзникнали обстоятелства. С упадъка на религиозната власт и вярата в естественото право през модерните времена постепенно осъзнаваме закона като нещо, създадено от човека, но само въз основа на строг набор от процедурни правила, които са гаранция, че той отговаря на широк обществен консенсус по отношение на основни ценности. Разграничението между право и законодателство в момента съответства на разликата между конституционен и обикновен закон, където за първия има по–строги изисквания за влизане в сила като квалифицирано мнозинство при гласуване. В съвременните Съединени щати това означава, че всеки нов закон, приет от Конгреса, трябва да бъде в съответствие с предшестваща по–висша законова рамка – конституцията, както я тълкува Върховният съд.

До този момент обсъждахме политическото развитие във връзка с държавното строителство, способността на държавите да съсредоточават и използват власт. Върховенството на закона е обособен компонент на политическия ред, който поставя ограничения върху властта на държавата. Първите контролни механизми спрямо изпълнителната власт не са наложени от демократични формирования или избори. Те са по–скоро резултат от вярата на обществата, че управниците трябва да действат в рамките на закона. Следователно държавното строителство и върховенството на закона съществуват съвместно с известно напрежение. От една страна, управниците могат да разширят своята власт в рамките и в името на закона. От друга, законът може да им попречи да вършат неща, които биха искали да свършат, и то не само в името на собствения си личен интерес, но и в интерес на обществото като цяло. Така че върховенството на закона постоянно е застрашено от необходимостта за генериране на политическа власт – като се започне с английските монарси през XVII в., които искали да събират приходи, без да бъдат контролирани от парламента, и се стигне до латиноамериканските правителства през XX в., които се борят с тероризма с помощта на полулегални ескадрони на смъртта.