Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Но не можеха да си позволят да страдат задълго. Това бе войната – краткотрайна експлозия на мъка, която след това трябваше да бъде погребана, потушена с усилие на волята. Двама души и едно неродено дете трябваше да бъдат намерени. Тази нощ в леглото си Скай притисна стръковете жасмин на Каро до лицето си и започна да се надява по-силно от всякога.

Но в Орлеан вече нямаше мрежи на Съпротивата. Всички бяха заловени, измъчвани и убити. Въпреки това Марго и Скай не преустановиха никоя от дейностите си, за които бяха изпратени във Франция. Задачите им се увеличиха с още една – да намерят Никълъс и Либърти.

Толкова близо бяха. Чуха разказ за мъж и жена, които се криели в някаква изба. Някакъв свещеник ги бил изпратил там.

След това на шести юли, месец след десанта в Европа, когато силите на Съюзниците все още бяха далеч от Париж, докато Скай, Марго и Катерин вървяха по улицата, към тях се приближиха трима мъже в сиви гестаповски униформи. Нито една от трите приятелки не трепна, но мъжете не ги подминаха. Нападнаха ги и Скай веднага разбра, че са предадени. Може би нацистът на Марго бе станал подозрителен. Може би бяха видели Катерин да предава съобщения. Може би някой от мъжете, които Скай бе вербувала, се бе оказал не толкова лоялен, колкото бе смятала.

Марго успя да ухапе един от гестаповците, Скай издра лицето на другия, а Катерин уцели третия с добре насочен ритник. Скай дори не си помисли за цианида, скрит в медальона й. Трябваше да остане жива.

Обаче сградата на Рю дьо ла Помп, където я отведоха, не беше място, предназначено за живот.

Там някакво червенокосо френско момиче седеше на ръба на ваната и стенографираше всичко, което Скай казваше, в тетрадката си, докато някакъв германец нараняваше всяка част от тялото й по начин, по който тя никога не си бе представяла, че бе възможен. Ваната, пълна с вода, бе мястото, където Скай си мислеше, че може да умре, докато потапяха насила главата й, отново и отново.

Никълъс. Тя мислеше за Никълъс. И за сестра си. Молеше се някой нацист да не бе сторил същите неща на сестра й.

Изпита неописуема благодарност, когато накрая загуби съзнание.

Когато се събуди, не се намираше на по-добро място, а в килия в затвора Френ. Още едно място, известно заради мъченията там. Главата й толкова силно пулсираше от болка, че й прилоша. Но поне бе жива.

Тази нощ чу някакво почукване по стената. Морзовата азбука. Затворниците разговаряха помежду си по единствения възможен начин. Скай се разрида, когато чу почуквания, които образуваха името на Каро. И на Марго. Тя допълзя до стената и предаде собственото си име – Одет Льогран. Заплака още по-силно, когато Марго и Каро й отговориха.

Минаваха дни. Толкова много дни, едни и същи. Главата й във водата. Тялото й – обезобразено. Гърлото й – възпалено от повръщане. А след това нощите и благословено облекчение, когато научаваше, че Катерин и Марго са оживели и през този ден.

През цялото време Скай се придържаше твърдо към своята легенда, че е французойка, забъркала се в опасни работи. А германците, изглежда, вярваха, че тя е Одет Льогран, която бе работила за Съпротивата – което бе достатъчно лошо, но не толкова, както откритието, че е британски шпионин. Молеше се да повярват същото и за Марго.