Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

След вечерята, по време на която едва можа да преглътне нещо, Скай и Марго се качиха на борда на „Лизандър“, пилотиран от О’Фарел. През целия път до Франция Скай усещаше погледа на Марго върху себе си и се опитваше да не мърда, опитваше се да намери утеха в това, че е в небето, опитваше се да си спомня само как Никълъс й казваше, че я обича, опитваше се да не мисли къде отива – в окупирания от нацистите Париж. След това самолетът се приземи и дойде време да се спуснат надолу по стълбата.

— Почакай – извика й О’Фарел, преди да го направи.

Тя се върна в кабината.

— Либърти е бременна – каза О’Фарел, а радостта му бе толкова очевидна, че едва не затъмняваше лунните лъчи наоколо. – Ще имаме бебе.

— Бебе – повтори Скай, а нервите й се отпуснаха при тази новина, която бе, както осъзна тя, независимо от онова, което бе казала на сестра си, най-хубавото нещо, което бе чула от дълго време насам, и именно това, от което всички имаха нужда. Тя го целуна по бузата, като разбра защо й го бе казал точно преди да тръгне към приемната комисия. – Нямам търпение да видя племенницата си.

О’Фарел й се усмихна и с тази усмивка й каза, че всичко ще бъде наред.

И наистина беше. Приемната комисия бе готова и ги чакаше, благодарна за провизиите, които бяха донесли, и бързо изпратиха двете жени със сутрешния влак към Париж. Марго отиде да обядва със своя нацистки обект, а Скай се срещна с Катерин Диор, жена със сериозно лице и тревожни очи – като окъпани в роса цветове, но сега натежали от тайни. Катерин работеше с мрежа на Съпротивата, в която Скай щеше да се включи като куриер.

След първите думи, които двете си размениха, Скай не бе сигурна дали сдържаността на Катерин бе черта на характера й, или белег, че все още не вярва на Скай. Предполагаше, че това бе разумно – след като залозите бяха толкова високи, как бе възможно да останеш доверчив?

Обаче приятелството им се скрепи през този пръв следобед, когато двете вървяха заедно към входа на метрото. Скай носеше кошница, покрита с платно, сякаш бе купила дневните си дажби: в действителност в нея имаше пари и оръжия. Едва не замръзна на място, когато към тях се приближи някакъв германски войник, чувстваше ужасения поглед на Катерин върху себе си и разбра, че другата жена очаква Скай да се провали още на първия си тест, тъй като бе пристигнала във Франция преди по-малко от ден.

Вместо това Скай си спомни за обещанието, което бе дала на Никълъс, и за бебето на сестра си, дете, което искаше да види, и се усмихна на германеца.

— Какво има вътре? – попита той, като не обърна внимание на усмивката й.

Катерин понечи да отговори, но Скай я прекъсна.

— Приспособления, с които да ви шпионираме, разбира се. Кой не би искал да има бинокъл, за да ви види отблизо, радиоапарат, за да подслушва всичко, което казвате?

Тя се засмя и германецът направи същото. Никой нормален не би рискувал да каже на нацист, че носи такива неща в кошницата си. Така че успя да се отърве, в замяна на обещание да се срещне с него по-късно същия ден в ресторант „Фуке“.

Той бе проверил документите й, така че знаеше името й – Одет Льогран – и адреса й. Налагаше се да отиде. Помаха му за сбогом, все още усмихната.

— Какво ще правиш във „Фуке“ – попита Катерин сериозно. – Знаеш какво иска той.