Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Една бира, шест млека.... Сладко мляко, маслено мляко, кисело мляко, мляко в панички, господин консул...

— По наполовина сладко и маслено мляко, Дикман. Значи, след един час.

И те прекосиха празното място.

— Наш дълг е най-напред да навестим извора, господин Перманедер — каза Томас. — Извора, това ще рече: извора на Ау. Ау пък е малката рекичка, на която лежи Швартау и на която през сивото Средновековие е бил разположен отначало нашият град, докато изгорял; знаете, изглежда, че не е бил много солиден. После го изградили наново на Трава. Впрочем с името на тая рекичка са свързани болезнени спомени. Като деца ние намирахме, че е много смешно да се щипем един другиго по ръцете и да се питаме: „Как се казва реката край Швартау?“ И естествено, понеже болеше, неволно извиквахме името: „Ау!“... Виж ти! — извика той изведнъж, на десет крачки от стръмнината. — Изпреварени сме от Мьолендорпфови и Хагенщрьомови.

Действително горе на третата горска тераса на две събрани маси седяха главните представители на тия две изгодно сродени семейства и закусваха, като оживено разговаряха. Председателствуваше старият сенатор Мьолендорпф — бледен господин с бели, редки и остри бакенбарди, който страдаше от захарна болест. Съпругата му, по баща Лангхалс, въртеше в ръката си лорнет с дълга дръжка и както винаги прошарените коси покриваха в безпорядък главата й. Тук беше и синът й Август, рус млад човек с приятна външност и съпруг на Юлхен, по баща Хагенщрьом; дребната жива Юлхен с големи, светли черни очи и горе-долу толкова едри брилянти на ушите седеше между братята си Херман и Мориц. Консул Херман Хагенщрьом започваше много да пълнее, защото водеше превъзходен живот; говореше се, че още сутринта ядял пастет от гъши дроб. Червеникаворуса къса брада обрамчваше лицето, а носът му — също като майчиния — висеше очебийно сплескан над горката устна. Доктор Мориц, с плоски гърди и жълтеникав цвят на лицето, при оживен разговор показваше заострените си поизпадали зъби. Двамата братя бяха довели жените си, защото и юристът беше женен от няколко години за госпожица Путфаркен от Хамбург; тя имаше коси с маслен цвят и крайно безизразни, явно от английски тип, но извънредно красиви и правилни черти на лицето, защото доктор Хагенщрьом смяташе, че е несъвместимо със славата му на естет да се ожени за грозно момиче. Тук бяха най-сетне малката дъщеря на Херман Хагенщрьом и малкият син на Мориц Хагенщрьом; двете деца, облечени в бели дрешки, бяха още отсега, кажи-речи, сгодени, защото Хунеусхагенщрьомовото богатство не биваше да се разкъсва. Всички ядяха бъркани яйца с шунка.