Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Пред гостилницата дадоха нареждане след един час колата да бъде готова, защото искаха да си починат малко в града, преди да седнат на трапезата; после тръгнаха бавно към ниските прашни къщи на селцето, понеже слънцето приличаше.

Като минаха по моста над Ау, веднага всички се наредиха непринудено, някак от само себе си, и този ред бе спазен през целия път; начело вървеше мамзел Юнгман, защото правеше дълги крачки, а край нея скачаше неуморно Ерика и гонеше зелеви пеперуди, подир тях се движеха заедно консулшата, Томас и Герда, а накрая, дори на известно разстояние, госпожа Грюнлих с господин Перманедер. Отпред беше шумно, тъй като малкото момиченце ликуваше и Ида пригласяше със своеобразно дълбокото си добродушно цвилене. Тримата в средата мълчеха, защото Герда поради праха отново бе изпаднала в някакво нервно униние, а старата консулша и синът й бяха потънали в мисли. Отзад също беше тихо, но само привидно, защото Тони и гостът от Бавария разговаряха с понижен глас и интимно. За какво приказваха? За господин Грюнлих.

Господин Перманедер сполучливо забеляза, че Ерика била много мило и хубаво дете, но че въпреки това не приличала почти никак на госпожа мама. Тони отговори:

— Тя е цяла на татко си и може да се каже, че не губи нищо от това, защото външно Грюнлих беше джентълмен... каквото си е право! Например той имаше златожълти бакенбарди, крайно оригинално! Никога вече не съм виждала подобно нещо...

После — макар че Тони бе му разказала доста подробно брачната си история още у Нидерпаурови в Мюнхен — той се осведоми още веднъж за всичко и заразпитва надълго и нашироко, с някакво плахо съчувствено премигване, за всички подробности на банкрута!

— Той беше лош човек, господин Перманедер, инак татко не би ме взел от него, повярвайте ми. Знаете ли, не всички хора на земята имат добро сърце; животът ме научи на това, колкото и млада да съм още за жена, която от десет години е вдовица или нещо подобно. Той беше лош, а банкерът му Кеселмайер беше още по-лош и на всичко отгоре глупав и самоуверен като младо куче. Това обаче не значи, че аз самата се смятам ангел и без каквато и да било вина... не ме разбирайте криво! Грюнлих ме пренебрегваше, а когато някой път седнеше край мене, започваше да чете вестник; освен това той ме мамеше и ме заставяше да кисна непрекъснато в Аймсбютел,защото в града бих могла да чуя за тинята, в която беше затънал... Но аз също съм слаба жена, имам недостатъци и положително не винаги съм постъпвала правилно. Например с моето лекомислие, прахосничество и нови пеньоари дадох на мъжа си основание за грижи и оплаквания... Но мога да добавя: имам извинителна причина и тя се състои в това, че когато се омъжих, бях дете, гъска, глупачка. Ще повярвате ли например, че съвсем късо време преди годежа си аз не знаех за изменението на общогерманските закони за университетите и печата, станало четири години по-рано?! Хубави закони впрочем!... Ах, да, наистина много тъжно е, господин Перманедер, че живеем само веднъж и не можем да започнем живота си отново; бихме подхванали някои работи по-умело...