За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ако този народ живее на север и има голямо количество излишни продукти; ако в същото време се нуждае от други продукти, от които климатът го е лишил, той ще започне една необходима и голяма търговия с народите на Юга; и избирайки благоприятни за такава търговия държави, той ще сключи договори изгодни и за двете страни.
В държава, където, от една страна, има пълно изобилие, а, от друга, съществуват прекомерни данъци, хората с ограничено състояние не могат да живеят без промишленост. Затова много от тях ще напуснат страната и под предлог, че пътуват или отиват на лечение, ще потърсят щастието си дори в такива страни, където господствува робството.
Търговската нация има необикновено множество дребни и частни интереси; следователно тя може да уязвява и да бъде уязвявана по безброй начини. Затова тя става изключително ревнива; и даже повече огорчения й носи напредъкът на другите, отколкото собственият й напредък.
И нейните закони, общо взето, меки и необременяващи, биха могли да бъдат толкова сурови по отношение на търговията и мореплаването, че сякаш тя търгува с неприятели.
Ако създаде свои колонии, тя ще направи това, за да въведе там по-скоро своята търговия, отколкото своето господство.
Тъй като нациите са склонни да установяват своите порядки в други страни, тя ще установи в своите колонии формата на собственото си управление; и това управление, носейки със себе си благосъстоянието на народа, ще способствува да се образуват дори в горите, които ще бъдат заселени, големи народности.
Може някога тя да подчини някоя съседна нация, която поради положението си, удобните си пристанища, природните си богатства да предизвиква нейната завист; и макар да й даде своите собствени закони, тя ще бъде в най-голяма зависимост от нея, тъй като гражданите на покорената нация ще бъдат свободни, а самата държава ще се намира в робство.
Покорената държава ще получи много добро гражданско управление, но то ще бъде притеснено от международното право; и нейните отношения към другите народи ще бъдат определени от такива закони, които ще направят благополучието й нетрайно, тъй като от него ще извлича полза само господарят.
Господствуващата нация, живееща на голям остров и развиваща голяма търговия, ще има всички благоприятни условия за създаване на морски сили; и понеже запазването на нейната свобода не ще изисква укрепени градове, крепости, сухопътни войски, на нея ще й бъде нужна военна флота, за да се предпазва от нашествия; и нейната флота ще превъзхожда флотата на всички други държави, които, принудени да изразходват големи средства за поддържане на сухопътни войски, не ще могат да отделят много за морските си сили.
Господството над моретата винаги е внушавало естествена гордост у народите, които са го имали; защото, съзнавайки, че могат да причиняват оскърбления навсякъде, те си въобразяват, че тяхната власт е безгранична като Океана.
Такъв народ би могъл да оказва голямо влияние върху работите на своите съседи; и понеже той не използува своята мощ за завоевания, другите ще търсят неговата дружба, а от ненавистта му ще се страхуват повече, отколкото, изглежда, позволяват превратността на неговото управление и вълненията вътре в страната.
Това ще определи съдбата на изпълнителната власт — да бъде винаги обезпокоявана отвътре и уважавана отвън.
Ако се случи по един или друг повод този народ да играе централна роля в европейски преговори, той ще внесе в тях малко повече честност и прямота, отколкото другите внасят; защото неговите министри, бидейки често задължени да дават отчет за своето държание пред народното събрание и нямайки възможност да държат в тайна своето поведение при такива преговори, ще бъдат принудени да бъдат и с тях малко по-честни.
Освен това, тъй като в известен смисъл те са отговорни за събитията, които биха последвали от тяхното двулично поведение, най-сигурният път за тях ще бъде най-прекият път.
Ако благородничеството се е ползувало в определено време с прекомерна власт в тази нация, а монархът е намерил средство да я ограничи, въздигайки народа, кулминационната точка на робството ще бъде между момента на принизяване на първенците и момента, в който народът започне да чувствува властта си.
Би могло тази нация, подчинена някога на произволната власт, да запази в някои случаи предишния си стил така, че на фона на свободното управление често да личи формата на абсолютната власт.