Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Девойката усети как кана вътре в нея изгасва като свещ, изложена на ледения порив на вятъра, и зрението й се върна към нормалното, а златистите нишки изчезнаха под напора на завръщащата се реалност и сиянието на пламъците в стаята.
Пламъците.
Стаята беше цялата в пламъци.
Трябваха й няколко секунди, за да се окопити напълно. Асара вече беше станала и оправила нощницата си, възстановявайки благоприличния си вид, и в момента наблюдаваше внимателно девойката. Изглеждаше неспособна да реши кое е по-опасно — пожарът или тази, която го беше предизвикала. Въздухът бе изпълнен със задушаващата, противна миризма на изгоряла плът, а под тавана се кълбеше гъст черен дим.
Кайку се олюля, усещайки как главата й се замайва. Усилието да удържа кана, за да не изпепели цялата стая, я бе довело до ръба на припадъка. Асара видя, че е изтощена и веднага се приближи до нея, хващайки я за ръката.
— Хайде — изсъска тя. — Трябва да се махаме.
Кайку се остави да я повлекат, главата й се въртеше на раменете й като на марионетка, а червените й очи се затваряха. Жената събра дрехите им с една ръка и ги хвърли през отворената врата в коридора. После нарами пушките и торбите и изтика момичето от горящото легло. Огнените езици вече лижеха стените. Овъглените останки на единия от натрапниците, които продължаваха да горят, лежаха точно на прага, блокирайки изхода им.
— Трябва да го прескочим.
— Не мога — каза девойката.
Асара я зашлеви силно през лицето. Кайку се опомни, а очите й фокусираха погледа си.
— Скачай! — процеди красавицата.
Момичето се засили и прескочи горящия труп, прекалено бърза, за да могат пламъците да засегнат нощницата й. Коридорът От долния етаж се чуваха някакви гласове и стъпки, ала тя вече бе взела панталоните си и ги нахлузваше, запасвайки нощницата си в тях. В следващия миг и Асара направи скок, озовавайки се в коридора. Тя намъкна пътническите си дрехи тъкмо когато собственикът на странноприемницата и неколцина от наемателите се качваха по стълбите, помъкнали ведра с вода. Само секунда по-късно те вече бяха застинали на място, взирайки се в дулото на пушката на Асара.
— Уверявам ви, че съм изключително добър стрелец — рече им жената, присвивайки око, за да се прицели по-добре.
— Какво стана? — попита собственикът.
— Някогашният ни водач реши, че се е изморил да ни чака да го наемем отново, ето защо се опита да ни освободи от парите ни — отвърна му едновремешната прислужница. Можеше само да гадае за целта на посещението на четиримата мъже, ала това й изглеждаше най-вероятно, като се имаше предвид глупавия начин, по който Тейн парадираше с богатството им на връщане към Чайм.
— Махайте се оттам! — изкрещя един от мъжете зад собственика. — Това място гори, по духовете!
— Вземи торбите — нареди Асара на Кайку. Момичето веднага се подчини. Проявлението на кана вече я караше да се присвива от спазмите на агонията, които изгаряха тялото й.
— Какво искате? — извика собственикът. — Оставете ме да потуша огъня! Това място ми е прехраната!
— Два коня от конюшните ти — рече жената. — Можем да ги купим от теб или да си ги вземем насила. Избирай.
— Всемогъщи духове! — извика уплашено единият от мъжете. — Виж й очите!
— Различна! — изсъска някой.
— Да, Различна — отвърна спокойно Асара. — И ще направи с вас онова, което направи със стаята, ако ни се изпречите на пътя. Два коня, веднага, или оставаме тук, докато цялото това място изгори!
— Съгласен съм! — извика собственикът. — Момчета, вие изгасете пожара!
Повлякла Кайку зад себе си, Асара пое по коридора. Мъжете се втурнаха покрай тях, отвръщайки поглед от Кайку с отвращение и страх, понесли ведрата към пламъците.
— Добри коне — каза жената — и ще ти платим достатъчно, че да компенсира щетите по странноприемницата.
Собственикът я изгледа с омраза, ала прекрасно си даваше сметка какво означаваше това. Едно ново начало, на ново място, където животът нямаше да е толкова суров и мрачен.