Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Разтърси глава и прогони страшните мисли. Очевидно някой в къщата изпитваше удоволствие да я плаши с подобни груби шеги. Но тя нямаше да се остави да я изкарат от равновесие.
Алена вдигна лампата по-високо и освети цялата стая. Изумена забеляза, че върху писалището на Роберта лежи отворена някаква тетрадка, която вчера със сигурност не беше там.
Тя пристъпи по-близо и видя, че това е дневник, страниците на който бяха изписани с претенциозния почерк на братовчедка й. С треперещи пръсти Алена остави лампата на масата и се зачете.
Виждам го в очите на Коул. Той стои до леглото ми и погледът му издава, че знае какво съм направила. Знае също, че мен скоро няма да ме има, макар да се преструва, че иска да ми помогне. В действителност той желае колкото може по-скоро да се озове отново в леглото на моята братовчедка, онази мизерна малка скитница. Щом аз умра, веднага ще отиде при нея. Господи, защо оставих да ме използват по този начин?
Сърцето на Алена биеше до пръсване, докато прелистваше страниците на дневника. Пред очите й отново се мярна името на нейния мъж.
Почти желая днес Коул да ме беше видял, когато разтварях краката си за оня смрадлив тип и се правех, че съм изгубила ума и дума от страст, докато ме обладаваше. Как ги мразя и двамата! Коул, който тича жадно след Лени и ме мами, и този глупак, когото аз погубих от чиста злоба.
Алена прелисти още няколко страници и се вгледа разстроена в следните редове:
Нямам нужда от никакви глупави съвети, за да реша какво да правя. Ако Коул знаеше, щеше да се хване за корема от смях. От деня, в който разбра, че уличницата в леглото му всъщност е била Алена, той вече не идва при мен. Но за сегашното ми състояние няма нищо да разбере. Няма да му доставя това удоволствие. В града имало някаква жена, която може да ми помогне да се освободя от това нещо в корема си. Трябва веднага да действам.
Алена отдавна беше забравила всичко около себе си. Тя напрегнато прелистваше страниците на дневника, докато на едно място прочете:
Проклетият глупак вярваше, че ме е хванал в капана, когато ме проследи при закопаването на съкровището. Но сега тайната ми отново е скрита от погледите на подобна паплач. Най-после съкровището ми принадлежи! Ще напусна тази къща като баснословно богата жена!
Алена не знаеше колко време е прекарала в четене, когато внезапно осъзна, че Коул я вика. Откъм салона долитаха гласове и смях. Тя уплашено си даде сметка, че празненството отдавна е започнало без нея, и побърза да напусне стаята. Намери Коул в спалнята си. Той се разхождаше нервно напред назад. Когато зърна жена си, въздъхна облекчено.
— Погледни това, Коул — започна Алена и му подаде дневника на Роберта.
— Сега нямаме време, Алена — прекъсна я той нетърпеливо и нехайно хвърли дневника върху леглото, без изобщо да го погледне. — Половината от гостите вече пристигнаха. Ще ме разкъсат на парчета, ако не дойдеш веднага.
— Важно е — настояваше тя. — Това е дневникът на Роберта.
— Извинявай, но никак не ме интересува какво е писала Роберта. Хайде, идвай! Някои от гостите вече заплашиха да разграбят виното от избата и да изхвърлят мебелите през прозореца, ако не се появиш незабавно. Облечи си най-хубавата рокля! — изкомандва Коул почти като в армията. — Тази вечер трябва да изглеждаш, както подобава на една дама от рода Лейтимър.
— Ще се облека, както подобава на дама от рода Макгарън — сряза го Алена.
— Макгарън! — изруга Коул по-високо, отколкото трябваше. — Ако се съди по тези проклети черни парцали, твоите родители вероятно са мрели от глад! — Коул погледна с презрение омразната дреха. — Ти си в състояние да се появиш така пред гостите само и само да ме унижиш!
Преди Алена да успее да се дръпне, Коул хвана роклята й за деколтето и с едно движение я разкъса по талията. Алена беше без корсет. Тя се олюля назад и се втренчи смаяна в насила увеличеното си деколте. Злобна светлина блесна в очите й, тя повдигна леко глава и заби поглед в гърдите му. Доближи се плътно до него и каза тихо и ласкаво:
— Коул?
Ръката й нежно се плъзна по дрехата му.
Коул добре знаеше, че трябва да е нащрек, когато Алена изглежда нежна и покорна, и се подготви вътрешно за някоя изненада. Нямаше представа какво е намислила и откъде ще го връхлети бурята.
Междувременно Алена беше започнала бавно да разкопчава жилетката му.
— Питам се — продължи тя със сладка усмивка, — дали няма да ти хареса… — гласът й звучеше като мъркането на котенце — да ти смъкна ризата от гърба! — С тези думи тя съдра ризата му от горе до долу, така че копчетата се разхвърчаха из стаята. Усмихната, Алена подръпна висящата като жалък парцал вратовръзка на Коул и се отдалечи. Той стоеше като попарен и с невярващ поглед се взираше в съсипаните си дрехи. В края на краищата реши, че ще бъде по-разумно да избегне по-нататъшната разправия с жена си, и искаше да се оттегли в стаята си през общата баня. Но Алена го изпревари.