Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Нещо много бързо си пораснал в службата — каза Нинив. Този глупав мъж не разбираше ли, че приказките му за айезседайски заговори можеха да ги убият?
— Еамон Валда, изглежда, реши, че опитът ми го гарантира, независимо къде съм се обучавал. — Той сви рамене, показвайки, че рангът не го интересува чак толкова. Чак скромност не можеше да се нарече, но не бе и претенциозност. Макар да бе най-добрият с меча от всички, дошли да се учат при Стражниците в Кулата, и да изпъкваше много сред съучениците си в уроците по стратегия и тактика, Нинив не помнеше някога да се е хвалил и надувал, дори с жест. Постиженията за него не означаваха нищо, може би защото успяваше толкова леко.
— Майка ни знае ли за това? — попита Елейн, все така тихо и осъдително. Така се беше навъсила, че и мечка можеше да уплаши.
Галад помръдна неловко, макар и съвсем незабележимо.
— Не ми остана време да й напиша. Но не бъди толкова сигурна, че ще възрази, Елейн. Сега тя не е в толкова приятелски отношения със севера, както по-рано. Чувам, че скъсването може да се утвърди със закон.
— Изпратих й писмо, да й обясня. — Доскоро ядосаната Елейн изглеждаше вече смутена. — Тя трябва да разбере. Нали и тя се е учила в Кулата.
— По-тихо — предупреди я той с нисък и твърд глас. — Не забравяй къде се намираш. — Елейн се изчерви, но дали от гняв, или от притеснение, Нинив не разбра.
Внезапно осъзна, че той също говори тихо и много предпазливо, като тях двете. Нито веднъж не бе споменал Кулата или Айез Седай.
— Егвийн с вас ли е? — продължи младежът.
— Не — отговори му тя и той въздъхна дълбоко.
— А аз се надявах… Гавин съвсем се беше разстроил, когато тя изчезна. Той също държи на нея. Ще ми кажете ли къде е тя?
Нинив си отбеляза наум това „също“. Младежът беше избрал да стане Бял плащ, но въпреки това „държеше“ на една жена, която е решила да става Айез Седай. Мъжете бяха толкова странна порода, че понякога не приличаха на хора.
— Няма — отговори решително Елейн и червенината по лицето й се стопи. — И Гавин ли е тук? Не бих повярвала, че и той е станал… — Съобрази да сниши още повече гласа си, но все пак го каза: — Бял плащ.
— Той остава в севера, Елейн. — Нинив предположи, че това се отнася за Тар Валон, но разбира се, Гавин трябваше да се е махнал оттам. Не беше възможно да е останал в поддръжка на Елайда. — Едва ли знаете какво се случи там — продължи той. — Всичката поквара и коварство на това място избликна на повърхността, както можеше и да се очаква. Жената, която ви отпрати, беше свалена. — Той се огледа предпазливо и сниши гласа си до шепот, въпреки че наблизо нямаше никой, който да го подслуша. — Усмирена и екзекутирана. — Пое си дълбоко дъх и изсумтя с отвращение. — Това място никога не е било добро за вас. Нито за Егвийн. С Чедата съм отскоро, но съм сигурен, че капитанът ще ми позволи да придружа сестра си до дома. Там трябва да си ти сега, с майка. Кажи ми къде е Егвийн и ще се погрижа и тя да бъде заведена в Кемлин. Двете ще бъдете в безопасност само там.
Лицето на Нинив се скова. Усмирена. И екзекутирана. Не някаква нелепа смърт или болест. Това, че беше допускала тази възможност, не правеше истината по-малко ужасна. Ранд трябваше да е причината. Ако досега съществуваше някаква, макар и малка надежда, че Кулата няма да му се противопостави, сега и тя се беше стопила. Елейн остана напълно безизразна, очите й се взираха някъде далеко.
— Виждам, че новините ми ви потресоха — каза той тихо. — Не знам колко дълбоко ви е забъркала тази жена в заговорите си, но сега вече сте освободени от нея. Сега ми позволете да се погрижа да се приберете безопасно в Кемлин. Не е нужно никой да знае, че сте имали с нея повече контакти от другите момичета, които ходят да се учат там. И двете.
Нинив му показа зъбите си в някакво жалко подобие на усмивка. Колко мило, че най-после бе включил и нея. Още малко и щеше да го нашамари. Ако не беше такъв хубавец.
— Ще си помисля — отвърна бавно Елейн. — Това, което казваш, изглежда разумно, но трябва да ми дадеш време да помисля. Трябва да помисля.
Нинив я изгледа. Да помислела ли? Какви ги дрънкаше това момиче?
— Малко време мога да ти дам — каза той, — но не мога да чакам дълго. Може да ни заповядат да…
Изведнъж се появи един чернокос Бял плащ с квадратно лице, който свойски потупа Галад по гърба и се ухили широко. Имаше същите два пискюла на плаща си.
— Е, Галад, не можеш да държиш всички хубавици за себе си. Всяко моме в градчето въздиша, щом минеш, а и повечето им майки също. Представи ме.