Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Галад стана и каза с досада:
— Аз… стори ми се, че ги познавам, когато слизах по стълбите, Тром. Но тъй нареченият ми чар пред тази дама май не подейства. Не ме харесва и ми се струва, че и компанията на приятелите ми няма да й допадне. Ако потренираш меча с мен днес следобед, може пък да привлечеш една-две.
— Ако ти си наоколо — никога — изпръхтя добродушно Тром. — А колкото до тренировка с тебе, по-скоро бих се оставил на налбантина да ми поблъска главата с чука си. — Но все пак се остави Галад да го поведе към вратата, поглеждайки със съжаление към двете жени. Докато излизаха, Галад ги стрелна през рамо с поглед, пълен с безсилие и нерешителност.
Веднага след като двамата излязоха, Елейн стана.
— Нана, чакам те горе. — Госпожа Джарен се материализира от едната й страна и започна да я разпитва дали й е харесала гощавката. Елейн й каза:
— Искам да извикате кочияша и охранника ми незабавно. Нана ще оправи сметката. — И закрачи към стълбите.
Нинив зяпна след нея, след което изрови кесийката и плати на жената, като се постара да я увери, че всичко е било по вкуса на господарката й, и да не направи гримаса, като чу цената. След като се отърва от досадницата, бързо се качи горе. Елейн вече тъпчеше вещите им безразборно в сандъците, включително и потните им ризи, които бяха проснали на рамките на леглата да се изсушат.
— Елейн, какво има?
— Трябва да напуснем незабавно, Нинив. Веднага. — Не вдигна глава, докато не прибра и последната дреболия. — Точно в този миг, където и да се намира, Галад се мъчи да разреши проблем, пред какъвто никога досега не се е изправял. И двете възможности са праведни, но си противоречат. От негова гледна точка, редно е да ме завърже на гърба на някой товарен кон, ако се наложи, и да ме завлече при майка, за да облекчи тревогите й, както и за да ме спаси от възможността да стана Айез Седай, независимо какво искам аз самата. А в същото време е редно и праведно да ни издаде, било на Белите плащове или на войската, или и на двете едновременно. Такъв е законът на Амадиция, както и на Белите плащове. Тук Айез Седай са извън закона, а също така и всяка жена, която се е обучавала в Кулата. Майка ми се срещна веднъж с Айлрон, за да подпишат договор за търговия, и се наложи да го направят в Алтара, защото майка не можеше законно да влезе в Амадиция. Прегърнах сайдар още в мига, в който го видях, и няма да го изпусна, докато не се озовем много далече от него.
— Преувеличаваш, Елейн. Все пак той ти е брат.
— Не ми е брат! — Елейн си пое дълбоко дъх и бавно издиша. — Имахме един и същи баща — продължи тя малко по-спокойно, — но той не ми е брат. Няма да го приема за свой брат. Нинив, казвала съм ти го неведнъж, но ти не искаш да го разбереш. Галад винаги прави това, което е редно. Той е праведен. Винаги. Той никога не лъже. Чу ли какво каза на оня Тром? Не каза, че не знае кои сме. Всяка думичка, която изрече, беше истина. Той върши само това, което е редно, независимо кой ще пострада от това, дори да е той самият. Или аз. Като деца, той непрекъснато донасяше за Гавин и за мен, дори себе си клеветеше. Ако вземе по-лошото решение, ще се натъкнем на легнали в засада Бели плащове още преди да сме стигнали покрайнините на селото.
На вратата се почука и дъхът на Нинив секна. Не беше възможно Галад наистина да… Лицето на Елейн беше напрегнато — тя бе готова да се бори.
Нинив пристъпи колебливо и открехна вратата. Бяха Том и Джюйлин, с неговата глупава шапка на главата.
— Милейди ни е викала? — попита Том с нотка на сервилност, да не би някой случайно да ги подслуша.
Възвърнала дъха си, без да я интересува дали някой подслушва, Нинив рязко доотвори вратата.
— Хайде, влизайте бързо.
Започваше да й омръзва това, че се споглеждаха всеки път, когато каже нещо.
Още преди да е затворила вратата, Елейн каза:
— Том, трябва да тръгнем незабавно. — Решимостта беше напуснала лицето й и в гласа й се долавяше боязън. — Галад е тук. Сигурно помниш какво чудовище беше като дете. Е, пораснал не е по-добър, а освен това е станал Бял плащ. И искаше да… — Думите сякаш заседнаха в гърлото й. Тя се загледа в Том и устните й продължиха да се движат беззвучно, но очите й не бяха по-опулени от тези на стария веселчун.
Той седна тежко върху един от сандъците, без да отмества очите си от Елейн.
— Аз… — Окашля се дрезгаво и продължи: — Стори ми се, че го видях да наблюдава хана. Бял плащ. Но приличаше на мъжа, в когото очаквах да израсте това момче. Не би трябвало да се изненадвам, че е станал и Бял плащ.
Нинив отиде до прозореца: Елейн и Том като че не забелязаха, че минава между двамата. Движението по улицата нарастваше, с фермери и фермерски коли, и селяни, омесени с Бели плащове и войници. Отсреща на една изправена бъчва наистина седеше Бял плащ и лицето му не можеше да се сбърка с никое друго.