Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Погледна към Бронски с надеждата, че бригадирът ще откаже на молбата. Но вместо това чу:
— Разбира се. Покажете ни къде са били държани.
— Веднага. — Мрачанецът пристъпи плахо към вратата. — Последвайте ме.
Бронски кимна и понечи да тръгне след двамата мрачанци, които вече бяха прекрачили прага. В последния миг спря, извъртя се, сграбчи дръжката на масивната каменно-метална врата и я дръпна с всички сили. Вратата се затръшна шумно, скривайки изумените лица на двамата мрачанци. Секунда по-късно Колчин измъкна пистолета си, стреля два пъти в тясната цепка между вратата и рамката и я заклещи с проектилите на пистолета.
— Промених си решението — изпъшка бригадирът. — Това ще ги забави малко. Ще вземем тяхната кола — Колчин, ти ще ни охраняваш. — Той се обърна…
… и замръзна.
Кавана също се обърна. На десетина метра от тях стояха шестима бурти, които сякаш се бяха материализирали от въздуха.
Един дълъг миг никой не проговори.
— Господа, трябва да направите избор — чу се отнякъде гласът на невидим мрачанец. — Или да се предадете и да ни погостувате известно време, или да умрете още тук и сега. Какво избирате?
Последва още една продължителна пауза. Един от буртите нетърпеливо промърмори нещо и понечи да пристъпи напред.
— Е, господа? — подкани ги гласът отново. — Между другото, току-що ги осведомих за нещастната участ на техните двама другари на Гранпара и сега са много ядосани. Бих казал дори, че търсят някакво оправдание, за да се нахвърлят върху вас.
— Каква мила и любезна покана — подметна подигравателно Бронски. — Как бихме могли да откажем?
— Оставете оръжията си на земята — нареди гласът — и отстъпете назад.
— Правете каквото ви казва — промърмори Бронски и сложи пистолета си на пода.
Кавана и Колчин последваха примера му. Нервният бурт пристъпи напред и събра оръжията, после ги разбута с яките си плещи, приближи се до вратата и взе да вади забитите проектили.
— Чудесно — каза безтелесният глас и Кавана зяпна от почуда, когато в скалата зад редицата бурти се отвори една замаскирана врата, откъдето се показа друг мрачанец. Сега вече си обясни откъде се бяха взели така ненадейно шестимата бурти. — Добре дошли в Градината на безумните скулптури — продължи мрачанецът, като затвори вратата зад себе си. — Вие сте лорд Кавана, офицер за свръзка Бронски и — предполагам — телохранителят Колчин.
— Да — отвърна Бронски и леко се поклони. — Главен посланик Валойтаджа, ако не греша?
— Правилно — кимна Валойтаджа. — Моля ви, влезте вътре. Преди да ви е видял някой от другите ни гости. Поздравявам ви за изобретателността и настойчивостта ви — продължи той, когато тръгнаха по тунела. — А също и за фалшивите документи. За малко да успеете.
— Шансът ни измени — рече Бронски. — Кое всъщност ни издаде?
— Един стар познат на лорд Кавана ни предупреди за присъствието му на Мра — отвърна Валойтаджа и погледна насмешливо Кавана. — След като узнахме, че сте тук, останалото беше рутинна работа.
— Също толкова рутинна, предполагам, колкото осъществяването на операция „Мирначийм-хайийя“ — подметна невинно Бронски. — Сигурно е голямо предизвикателство да подлъжеш зхиррзхианците да започнат мащабна атака срещу главния свят на Общността. Как ще го направите — ще им обещаете, че можете да прехвърлите корабите им незабелязано за нашите следови детектори?
Кавана го погледна учудено. Но Валойтаджа само кимна усмихнато на бригадира.
— Вие сте изумително прозорлив, офицер Бронски — каза той одобрително. — Много впечатляващо предположение. Единственото, което сбъркахте, е времето.
— Тоест? — попита Бронски.
— Тоест не се налага да „подлъгвам“ зхиррзхианците да започнат „Мирначийм-хайийя две“, защото вече го направих. Ето, стигнахме.
И им посочи една отворена врата отляво. Стара и дървена, забеляза Кавана, оборудвана с малко по-модерна ключалка, но иначе нищо особено.
— Влизайте — подкани ги Валойтаджа. — Освен ако не искате буртите да ви помогнат.
Кавана мълчаливо пристъпи вътре — неголяма правоъгълна стая, изсечена в скалата. Осветяваха я няколко мъждукащи фосфоресцентни лампи от тавана. Мебелировката се състоеше от три буртски военни койки: пълнени с течност матраци, закрепени върху метални рамки.
— Извинявам се за примитивните условия — каза Валойтаджа. — Но не бяхме подготвени за неочаквани гости.