Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Тогава пред редицата на черните алани излезе млад мъж и хвана повода на мулето, върху което седеше евреинът. И започна един странен разговор между глухонеми, защото народите на Кавказ говорят сто езика и наречия, та се разбират помежду си с език от движения и знаци, като че ли са оглушали от грохота на лавините, от рева на реките и воя на ветровете. И трябва да се каже, че и на този език можеш да кажеш всичко, стига добре да го знаеш.
Но и да не го знаеш добре, ще разбереш, ако искат да те колят и някой потърка ръба на отворената си длан по гърлото, сякаш те коли. И евреинът знаеше добре езика на знаците, и Аспарух го знаеше, защото жрецът го беше научил отдавна да се разбира с кавказците. И евреинът направи само няколко знака, с които призна, че е евреин и търговец, а младият алан му даде знак да слезе от мулето и да дойде с него, за да умре. И посочи кулата, където щеше да остави тялото на евреина. И с бързи, едва проследими движения на ръцете и с движения на тялото, раменете и лицето — сякаш омагьосваше евреина и го лишаваше от воля и сила — аланът разказа на своя ням език:
— Преди десет години дойде нашият старейшина и доведе на баща ми богат търговец евреин. Този човек търсеше подслон, та искаше да бъде гост и побратим на баща ми. И баща ми вдигна на търговеца шатра, даде му два коня, седем овце, място и зърно, колкото оня си поиска. После евреинът си отиде. И навсякъде, където е бил по нашите земи, той е показвал кърпата на баща ми и е казвал, че е наш побратим. Когато се върна, търговецът остави три коня и десет овце, а на шията на майка ми окачи огърлица. Евреинът дойде и втори път — и взе пет коня и двадесет овце. И не ги върна. Чухме, че живее във Фанагория и всеки ден благодари на своя бог, че го е отървал от нашите планини.
Тогава баща ми спря първия еврейски керван и си върна конете и овцете — нито стиска вълна, нито косъм повече взе. После баща ми отиде във Фанагория и отседна в дома на евреина. И не се върна.
По законите на тази планина първия евреин търговец, когото срещна, трябва да го убия и да хвърля тялото му в Кулата на мълчанието като отплата за баща ми.
Тъй аланът разказа своята няма история и прочете своята няма присъда. И като застана странно неподвижен след бързите си неуловими движения, зачака евреинът да слезе от мулето.
А евреинът огледа лицето на Аспарух и на мъжете с него. И всички отвърнаха очи от евреина, както преди малко отвръщаха очи от Кулата на мъртвите. И които бяха обърнати към него, нямаха погледи — като прозорци със спуснати капаци. Евреинът беше съвсем самотен сред редицата на десетмината мъже. И знаеше защо е самотен — защото беше осъден. А знаеше защо е осъден, тъй като петдесет години месеше с нозе калните пътища на грешната човешка земя.
После евреинът погледна нагоре, където ятото на орлите — разбърквано и носено от невидимия вихър — изведнъж започна да сипе върху конниците пера и нечистотии. И над петната от остатъците на орлите се вдигаше тежко зловоние. Някои от конниците се опитаха да минат напред, но черната стена на аланите не мръдна и те спряха. И конниците покриха глави с щитовете си.
Севар глухо каза:
— Хайде побързай, мръква.
И евреинът през зъби изрече:
— Къде бързате? Какво ви чака? Ох — и аз бих дошъл с вас…
И той погледна Аспарух с големи светли очи, пълни не толкова със страх, колкото с диво опиянение. И дали не можеше да схване каква гостенка му е дошла, или отдавна беше готов да я посрещне? И евреинът едва каза:
— Нищо ли не може да се стори?
Аспарух мълчаливо сведе глава. А лицето му беше в сянка, защото беше закрил глава с щита си.
И аланът като магьосник отново разказа със странни движения на ръцете си и каза без глас:
— Светът е голям, а хората много. Управлява ги законът на доверието. Слез от мулето.
Евреинът се смъкна от седлото и се облегна на мулето. Пръстите му се заровиха в рядката грива. И той каза на алана:
— Почакай.
Най-напред евреинът измъкна от пазвата си тънка торба и я протегна към Аспарух. И Аспарух седеше на коня безучастен, сякаш не беше там или сънуваше. Евреинът каза:
— Не е злато. Книги са. Занеси ги на синагогата във Фанагория. Чу ли? Чу ли! Вярвам ти.
И Аспарух мълчеше. Евреинът положи торбата на коленете му. После извади и протегна торбичката си със злато на Севар и му каза:
— Дръж и млъкни.
И той сваляше пръстените си един след друг, та ги подаваше на Аспаруховите конници, като минаваше от конник на конник. После почна да сваля дрехите си — шапката си, наметалото, ризата, ботушите — и ги даваше на болгарите. Започна да се движи наляво, върна се, та премина пред алана, отиде надясно и пак се върна — като махало, което се залюлява за сетен път. Накрая коленете му се подгъваха, сякаш беше изминал дълъг път.