Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Аспарух каза:
— Моля ти се, кажи за корена.
Евреинът каза:
— Същият човек, който има корена, той ми продаде отровата. Да видим дали не лъже.
Той подаде на Аспарух каменна съдинка, запушена добре с каменна запушалка. И му каза:
— Когато ти дам знак, капни от тази съдинка.
И като запретна ръкава си, той храбро се резна в сгъвката на лакътя с остър нож. И кръвта потече надолу по бялата му ръка със сини жили, та бързо стигна до китката му. След това евреинът каза:
— Сега капни от шишето върху вадичката кръв, ала ниско долу — до китката.
И Аспарух капна от шишенцето черна течност върху червената кръв. Тогава кръвта почерня там, където се смесиха отрова и кръв. И въпреки че кръвта течеше надолу и капеше по плочите, черната сянка на отровата тръгна нагоре по червената струя на кръвта. И кръвта почерняваше, а евреинът и Аспарух гледаха като омагьосани. И евреинът виждаше червена кръв и черна кръв, пък Аспарух виждаше само черно и сиво, защото още не виждаше багрите. Но преди черната сянка да стигне до раничката, от която извираше кръвта, евреинът с другия си ръкав избърса отровата. И потече чиста червена кръв. Аспарух дълбоко въздъхна, а евреинът притисна лакътя си и каза:
— Ето там има паяжина. Дай ми я.
И наистина между зъберите имаше паяжина, но тя беше черна от комари. И евреинът каза:
— Трябва да държа ръката си, докато спре кръвта, та не можем да опитаме дали едната чаша ще позеленее.
И като погледна чашите, оставени на плочите, ужаси се и каза:
— Но коя е лявата, коя е дясната чаша?
После се успокои и каза:
— Ще познаем по отровата.
Тук ще кажа, преди да съм забравил, че евреинът опита чашите и пи от едната. И го хвана такъв коремобол и го тресяха такива болки, че Севар му даде конска кръв и сурово месо, за да го изкара, та да се прочисти. След това чашите някъде изчезнаха.
Сега евреинът каза:
— Китайците имат двама старейшини. Единият е висок и сух, другият е нисък и дебел. Мисля, че високият е манджурец. Приличат си, както камбанарията прилича на черквата. Високият само говори високо като камбана, ниският мълчи, но в него е олтарът и божата благодат. Високият е кух като камбана, но всички чуват гласа му. Малкият е пълен с ум и злато, но мълчи. Не зная защо и как, обаче камбанарията знае тайните на олтара. И с умело почукване по камбаната, повече с ласкателство, отколкото със злато, аз изтръгнах песента, която исках да чуя. Ниският китаец има корена на живота. Отидох при него, казах му, че съм дочул нещо и му предложих да купя корена. Той ми се усмихна и ми каза: „Господарю, ако аз имах корена, нима щях да съм стар и съсипан от годините? Аз самичък щях да го изпия.“ Но аз пуснах Севар да го следи и същата нощ той тайно излезе от хранилището на стоките си, та отиде при жената, която топли грейките му през зимата. А излезе от жената веднага, по-бързо, отколкото и най-бързият мъж може да остане при една жена. Казвам ти — той скри при нея корена.
И евреинът легна до Севар и след като се зави с полата на дрехата си, заспа. И двамата със Севар спяха.
Тогава Аспарух погледна и видя, че слънцето изгрява от изток, над хълмистата земя на Фанагория. И лъчите му докоснаха безбройните блата, езера и протоци, които заливала земята, и те почервеняха. А над водите, над града и над развалините на храмовете се носеха светлите сенки на червени облаци. Ето — облаците и водите станаха червени и Аспарух разтърка очите си. И разбра, че отново вижда багри.
И както беше в ръка с каменния съсъд с отровата, Аспарух слезе и се похвали на жреца. Жрецът нищо не каза.
След това целия ден евреинът се пазари с китаеца, но не се разбраха. А през нощта злосторници нападнаха къщата на жената, която топлеше китаеца, та я ограбиха. И кой знае защо я развалиха камък по камък — навярно са търсили скрити пари. Човек не пострада, но къщата изчезна — все едно, че я отнесе вятърът.
Да, Фанагория и водите на реките и моретата около Фанагория бяха пълни с пирати и грабители, които се криеха в безбройните сладки и солени заливи и блата. Имаше грабители, защото имаше какво да се граби.
Но имаше и безпощадна стража. И още на сутринта фанагорийската стража хвана злосторниците, които след изтезания признаха всичко. И още същата вечер крадците бяха избити. Двама от тях, които бяха болгари, двамина палачи ги хванаха за нозете и ги вдигнаха, та опряха теметата им в земята, а трети палач с удари на длан в кръста пречупи гръбнаците им. Другите трима, които бяха гърци, обезглавиха и заковаха черепите им с едри гвоздеи на гредата на бесилката, за да не ги отмъкнат гарваните. И след кратко време край труповете нямаше никой, защото във Фанагория се убиваше често. Не, имаше кучета и неколцина китайци. И дори един китаец се наведе над болгарина, който още трепереше, защото с пречупен гръбнак не се умира лесно, и го попита нещо, но видя в зениците на умиращия само безкрайна мъка.