Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Така тайната за изчезването на корена на живота се загуби, пък изчезна и самият корен. Но след тази нощ евреинът не смееше да напусне двореца, защото се страхуваше да не го убият.
6.
И Аспарух отиде при жреца и му каза:
— Дай ми да видя корена на живота.
А жрецът го заведе в своята стая, която имаше голи каменни стени и само рогозка от тръстиката чи, просната върху каменните плочи. И на рогозката имаше сандъче от дърво, обковано с мед, сякаш в него се пазеше злато. Жрецът и Аспарух коленичиха пред сандъчето и жрецът вдигна капачето.
Върху червена коприна лежеше по гръб бяло-жълто човече и се виждаха разтворените му нозе и ръце — и пръстите на нозете и ръцете. Виждаше се и главицата му, с дребни власинки — коренчета като коса. И жрецът затвори капака.
И в мига, в който капакът се затвори, изведнъж Аспарух разбра, че коренът няма да помогне на Кубрат. Преди коренът беше чудо — нещо, което и го имаше, и го нямаше, сега се превърна в жълтеникаво парче дърво. И цялото това възбудено и радостно очакване, което беше крепило Аспарух, изведнъж изчезна.
Аспарух се изправи и глухо каза:
— Ще занеса корена на баща си.
Изправи се и жрецът и каза:
— Тръгвам още днес и аз ще занеса това сандъче на великия хан. А коренът е добър.
Аспарух каза:
— Ще дойда с тебе.
Жрецът поклати глава и каза:
— Ти не можеш да влезеш в храма на Големия конник, нито дори да стъпиш на пътеката към него.
И Аспарух попита:
— Татко, кога ще стана жрец?
А жрецът отговори:
— Най-напред трябва три години да преминеш през изпитанията. Ала ти ще ги преминеш, зная го, и не може да съм се излъгал.
Аспарух каза:
— Още утре искам да тръгна по пътя на изпитанията.
Жрецът каза:
— Рано е. Почакай. Не само тялото, но и душата трябва да е спокойна и да бъде посветена само на Тангра.
Аспарух го загледа в очите и жрецът трябваше да сведе очи. Защото Аспарух разбра, че жрецът мисли за Кубрат. И разбра, че жрецът мисли за смъртта на Кубрат, когато Аспарух щеше да бъде свободен. Така чак сега Аспарух разбра какво беше чакал жрецът тези дълги години. Но Аспарух само каза:
— Жрецо, кажи на баща ми, че го чакам. Кажи му още, че всяка нощ, когато остана сам, казвам ония думи и протягам ръката си в мрака. Той знае думите. И усещам, че неговите пръсти ме докосват.
Жрецът му каза:
— До среща, сине.
Аспарух отговори:
— До среща, жрецо.
И отиде в своята стая, та се загледа навън през прозореца. Половината прозорец беше закрит с тънка индийска мрежа, а другата половина беше открита. И Фанагория, морето и насрещният бряг се виждаха през мрежата замъглени като видение, а през открития прозорец светеха като измити. Но изведнъж върху двете Фанагории — мъгливата и чистата — потече сребърен дъжд. А то беше, защото Аспарух заплака.
И като плачеше, мислеше си, че ще развърже възела, който стягаше сърцето му. Но не му олекна.
7.
Ала на другата сутрин след тръгването на жреца при Аспарух дойде човек от хората на Ак Йола. И не каза нищо, и мълчеше като предводителя си, сякаш всички дулусци покрай Ак Йола бяха станали като глухонеми. Но човекът донесе дървена палка като ония, които търговците носят по време на пътуванията си, та записват с руни върху тях откъде минават и какво продават. На палката беше издълбана повеля на Кубрат към Аспарух. Да тръгне през планината, все едно, че отива при братовчеда си Алп Илитвер, оттатък планината. Но няма да стигне до Алп Илитвер, защото по пътя ще го срещне Ак Йола и ще му каже накъде да тръгне.
И Аспарух веднага повели да оседлаят конете и се приготви да тръгне. И дори беше на седлото, когато го видя евреинът и се търкулна по стъпалата, та хвана стремето на Аспарух. И му каза:
— Господарю, нима ме оставяш на фанагорийците? Тук няма живот за мене, господарю, защото дори моите сънародници юдеи са станали в този нов Вавилон чисти фанагорийци. А фанагориецът не принадлежи ни никой народ, господарю. И напразно болгарите мислите, че градът е ваш, докато тук всички народности се месят и разтопяват — и развалят. Фанагориецът няма свой език, защото тук се говори някакъв език, в който има слова от десет езика. И фанагориецът няма вяра, защото всички вери се срещат във Фанагория. А кой може да вярва в бога, като вижда храмовете на десет богове да се издигат един до друг и жреците от десет вери да му разправят небивалици, като всеки противоречи на другите? Фанагорийците мислят, че щом са видели нещо от света, могат да бъдат недоволни от всичко. Те говорят за вчера, когато тук царувал Митридат, и говорят за утре, когато щели да надминат Константинопол. А днес само седят, ядат, пият и не работят. Господарю, не мога да живея сред хора, които нямат народност, език и вяра. Вземи ме със себе си. Пък и такава беше волята на великия хан Кубрат.