Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
При споменаването на децата тя забрави собствените си страхове.
— Кога заминаваме?
— Призори. Луис води последните фургони, с толкова наемници, колкото можа да изкрънка, и керванът ще замине за Даркмоор. Имам коне и хора да оправят фургоните там, пък като отдъхнем, ще тръгнем за Малаково средище.
— Защо там?
Ру помисли дали да й каже, но после реши, че само ще я обърка и изплаши повече.
— Защото врагът ще бъде спрян при Даркмоор. Малаково средище ще е достатъчно далече от битките и всички ще сме в безопасност.
Карли прие уверенията му и забърза по стълбите да нагледа прибирането на багажа. Хелън наглеждаше децата и Ру се впечатли от кроткия й нрав, с който ги успокояваше и залисваше. Остана няколко минути с четирите, слушайки бръщолевенето им — все за разни детски работи, не особено важни за него.
Към края на деня приготвиха студена храна и всички ядоха. Присъствието на Дънкан му се стори странно, тъй като Дънкан не беше проявявал досега почти никакъв интерес към семейството му, ако се оставеха настрана опитите му да очарова Карли. Тъй или иначе, Дънкан му се струваше залисан по нещо друго.
Когато свършиха, Ру каза:
— Дънкан, искам да чакаш долу при конюшнята и да ми се обадиш, щом Луис пристигне с последния фургон.
Дънкан кимна любезно.
— Като дойде, ще взема няколко души и ще овършея наоколо. Човек никога не знае кога може да връхлетят тия нашественици от хълмовете или кога местните разбойници ще се опитат да се възползват от цялата суматоха.
Ру погледна двете жени и четирите деца, после изгледа Дънкан навъсено.
— А бе, то почти е сигурно, че ги няма тъдява, но не вреди човек да е по-предпазлив, нали? — оправда се братовчед му.
Щом излезе, Хелън попита:
— Рупърт, опасно ли е?
Спокойната й откритост не позволи на децата да изпитат отчаяние и Ру благодари на боговете, че тя е тук.
— Войната е винаги опасна, особено когато нашественикът е гладен и е далече от дома си. Ето защо взимаме с нас всичко, което може да му послужи, а което не може да вземем с нас, ще унищожим.
— Ще го унищожим? — възкликна объркана Карли. — Не и мебелите ми и другите ми неща, нали?
Ру реши, че е по-добре да не споменава, че нашествениците най-вероятно ще изпепелят къщата до основи.
— Не. Просто ще изгорим храната, която не можем да отнесем, и ще се погрижим да не останат оръжия или сечива. Ако не можем да вземем с нас някой фургон, ще го счупим. Ако някой кон окуцее, ще го убиваме, а месото ще отравяме. Тая нощ ще прекопаем градината и ще се погрижим тук да не остане нищо за врага.
Карли изглеждаше много отчаяна от новината, че ще си загуби градината, но си замълча.
— Татко, къде отиваме? — попита Абигейл.
Ру се усмихна.
— Ти утре ще се возиш на едно фургонче, миличко. Пътят ще е дълъг и ще трябва да се държиш прилично. Но ще отидем там, където се е родил татко ти, и ще видим много други интересни места.
— Не искам — каза Абигейл.
Хелън се усмихна.
— Това го казва много често напоследък.
Ру погледна Карли и тя се намеси:
— Тя просто не знае за какво става дума.
— Деца, ние тръгваме на дълъг път и ни чака едно голямо приключение — каза Ру.
Хелмут тозчас се ухили и зарева от възторг, а момчето на Хелън, Вилем, каза:
— Като в сагите ли?
Ру му отвърна с широка усмивка.
— Да, точно като в сагите! Ние сме на едно голямо приключение и трябва да сте храбри и да правите точно каквото ви казват майките ви. Ще има мъже с мечове и ще видите нови места и страхотни гледки.
— Битки ще има ли? — попита момчето с ококорени очи.
Ру се отпусна в стола.
— Ако боговете са добри, не. Но ако има, ние ще ви защитим. — Запремества поглед от лице на лице, от съвършените черти на дечицата, към нервната усмивка на жена си, до решителния израз на Хелън и каза твърдо:
— Да, ще ви защитим.
Ерик стигна до позицията на Грейлок късно вечерта. Беше се натъкнал на няколко пъти на следи от сражения и бе видял касапницата, оставена по пътя на войските на Изумрудената кралица. Навсякъде се валяха трупове и беше ясно, че първата грижа на враговете е да проливат кръв. Тук-там се мяркаха пръснати монети и други неща, но не можеше да се намери нищо годно за ядене.
Оуен го поздрави и попита:
— Как вървят нещата? Зле?
— Много зле — каза Ерик, слезе от седлото, остави на един от хората на Грейлок да се погрижи за коня му и тръгна след бившия мечемайстор на Даркмоор до лагерния огън, на известно разстояние от барикадите, които бяха вдигнали край пътя.