Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Но Питър облиза пресъхналите си устни.
— Бях там.
Линли не знаеше дали да чувства облекчение или отчаяние. Той каза:
— Какво стана?
— Просто си мисля, че Джъстин не можеше да ми се довери да свърша работата сам. Или пък не можеше да чака.
— За кокаин ли?
— Беше донесъл малко със себе си в Хауенстоу. — Питър му разказа накратко за сцената между Сидни и Джъстин Брук на плажа. — Тя го хвърли във водата — заключи той. — И това беше. Вече се бях обадил на Марк да донесе още малко, но нямах достатъчно пари, а той ми нямаше доверие да ме почака дори няколко дни.
— И затова си отишъл мри Мик? — Положителният отговор щеше да бъде първата пукнатина в разказа на Брук, Само че такъв не дойде.
— Не за кокаин — отвърна Питър, несъзнателно потвърждавайки първата част от разказа, на Брук. — За пари. Спомних си, че в някои петъци приготвя пликовете със заплатите.
— А знаеше ли, че Мик е травестит?
Питър се усмихна уморено. В това имаше елемент на неохотно възхищение — призрак на някогашното малко момченце.
— Винаги съм смятал, че от теб ще излезе страхотен детектив.
Линли обаче не му каза колко малко от дедуктивния му талант с отишъл за откриването на втория живот на Мик в Лондон.
— Откога го знаеше?
— От около месец. От време на време, когато пресъхваха другите ми източници, купувах от него в Лондон. Срещахме се в Сохо. До площада има една уличка, където обикновено се прави размяната. Срещахме се там в един клуб. Купувах един грам, половинка, понякога по-малко. Колкото можех да си позволя.
— Това ми се струва дяволски рисковано. Защо не сте се срещали в твоя апартамент? Или в неговия?
Питър му хвърли поглед.
— Дори не знаех, че има апартамент. И въобще, че исках да вижда моя.
— Как се свързвахте тогава? Как си уреждахте срещи?
— Както ти казах. Понякога източниците ми пресъхваха. Затова му се обаждах в Корнуол. Ако имаше идване в Лондон, уреждахме покупката.
— Винаги в Сохо?
— Винаги на едно и също място. В онзи клуб. Точно там открих, че е травестит.
— Как?
Питър се изчерви, докато разправяше как е чакал около час Мик Камбри да се появи в „Кетс Кредъл“, как го с доближила една жена, когато е отишъл до бара за огънче, как са пили по три питиета заедно, как най-накрая са излезли навън.
— Там има нещо като ниша — каза Питър. — Дискретни, повече или по-малко. Дотогава вече бях пиян като свиня не знаех какво правя, камо ли да ме е грижа, затова, тя започна да се търка в мен и да ме възбужда, бях навит. Щом нещата стигнаха толкова далеч, колкото тя искаше, започна да се смее. Смееше се като луда. Тогава видях, че е Мик.
— Не го ли усети преди това?
Питър поклати тъжно глава:
— Мик изглеждаше добре, Томи. Дори не знам как го е направил. Но изглеждаше адски добре. Секси. Можеше да заблуди и родния си баща. Със сигурност мен успя да ме заблуди.
— А когато видя, че жената всъщност е Мик?
— Исках да го спукам от бой. Само че бях адски пиян. Залитнах. И двамата паднахме. После знам, че по някакъв начин се озовахме на земята. Точно тогава от целия свят се намери да изникне изневиделица Сидни. Господи, беше като кошмар! Бяха двамата с Брук. Той ме издърпа от Мик и Мик офейка. Не го видях повече до петък вечерта в Нанрънел.
— А как изобщо си разбрал, че Мик продава кокаин?
— Марк ми каза.
— Но не си се опитал да купуваш от него кокаин в Нанрънел?
— Не желаеше да продава там. Само в Лондон.
— Но той не е идвал толкова често в Лондон, нали? Кои са били клиентите му?
— Съществува цяла мрежа, Томи. Пласьорите познават клиентите. Клиентите познават пласьорите. Всеки познава всекиго. Взимаш телефонния номер. Звъниш. Уреждаш пратката.
— Ами ако този, на когото се обаждаш, се окаже от отдел „Наркотици“ на Скотланд Ярд?
— Тогава те арестуват. Но не и ако си умен. И не и ако знаеш как да си организираш мрежата. Мик знаеше как да го прави. Той беше журналист. Знаеше как да си осигурява добри източници. Просто започна да търси друг вид източници, когато започна да пласира. Имаше стотици връзки.
Томас си помисли, че това е вярно. Сигурно бе представлявало детска игра за човек като Мик Камбри.