Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Дълго, лепкаво пипало се разви изпод човешкия език на Автомедонт и сякаш запулсира в посока на Орион. После се нави обратно и се прибра, с движение като при преглъщане, в устата на Автомедонт. За миг Хелън си помисли, че ще повърне.
— Хайде! Преди да е събрало достатъчно сили, за да се изправи — изръмжа Орион в ухото й, и двамата хукнаха толкова бързо, колкото смееха, при положение че носеха ранени пътници.
Още преди Новинарският магазин да се покаже пред погледа им, Хелън разбра, че нещо беше ужасно не наред. Почувства, че земята трепери, и хвърли поглед към Орион.
— Не съм аз! — каза той. — Това треперене е от сблъсък.
Когато завиха зад последния ъгъл, бяха обгърнати в черен саван.
— Повелител на сенките! — изкрещя Хелън на Орион. — Стоте трябва да са някъде тук. Имат нов. Видях го на състезанието ми по бягане…
Краката на Хелън забавиха темпото си, когато тъмнината започна да се разпръсва съвсем леко. Познаваше тази тъмнина: беше я виждала повече от веднъж. През лепкавите сенки, които се протягаха като ръце с цвят на дим, тя видя как Хектор многократно стоварва някого — източника на тъмнината, осъзна Хелън — върху тротоара. Беше Лукас. В един миг Лукас смени положението си, взе надмощие и нападна Хектор, като го удряше свирепо с юмруци. Изтръгвайки се рязко от зашеметения си унес, Хелън изкрещя нещо неразбираемо и пробяга остатъка от пътя, следвана плътно от Орион.
— Хелън! — извика Кейт и Хелън спря като закована.
Следвайки звука от гласа на Кейт, Хелън погледна и я видя наведена над Джери, който беше в безсъзнание и кървеше обилно. До тях Клеър и Мат бяха закрили Джейсън и Ари, за да не могат да виждат или чуват. Хелън предаде децата на Кейт, докато Орион оставяше Луис до Джери. Хелън хвърли на баща си един разтревожен поглед, а после се хвърли към Лукас.
Докато отблъскваше Лукас от Хектор, тя видя как Орион се стрелна зад тях, за да обвие ръка около гърлото на Хектор в задушаваща хватка. Хелън използва огромната си сила, за да блъсне Лукас на земята. Опита се да го затисне под себе си, но той беше по-добър в борбата, както винаги, и с лекота се измъкна изпод нея, като размени позициите им. Притисна здраво ръцете й над главата, и макар да беше по-силна, Хелън разбра, че е хваната в капан. Тя си помисли да го зашемети с електрически шок, но беше обезводнена от нападението над Автомедонт и знаеше, че не може напълно да контролира мълниите си.
— Моля те, Лукас, не прави това! — изрече умолително Хелън с последни надежди. При звука на гласа й той се поколеба и сякаш се съвзе от транса си. По лицето му бързо се мярна объркано изражение и той отскочи от нея.
— Ще измъкна Хектор оттук — извика Орион, докато се мъчеше да попречи на Хектор да се освободи. — Хайде, великане. Време е за плуване!
Толкова бързо, че изглеждаше като размазано петно, Орион успя да подкоси краката на Хектор и да го понесе към океана. В мига щом Прокуденикът беше твърде далеч, за да въздейства на семейство Делос, поведението им се смени, и от гняв се превърна в мъчително съжаление. Клеър и Мат пуснаха Джейсън и Ариадна, а Лукас отпусна глава в окървавените си длани, закривайки очите си. Хелън искаше да посегне и да го утеши, но знаеше, че не бива да го докосва. Вместо това тя просто се взираше в Лукас със заседнало в гърлото й сърце.
— Винаги съм знаела, че у теб има нещо повече. Нещо скрито, но никога… Какво става? — попита Кейт: гласът й беше дрезгав шепот. Хелън се обърна да я погледне, и видя, че тя едва успява да запази самообладание. — Баща ти знае ли?
— Не, Кейт. Моля те — заекна Хелън. Когато погледна надолу към окървавената глава на Джери, я заля тревога. Нямаше представа какво трябваше или искаше да каже.
— Да вкараме всички вътре — каза Мат спокойно, като погледна над стреснатите лица наоколо към метежа, който още се вихреше из града. — Първо най-важните неща. Трябва да влезем вътре.
Отнесоха ранените до канапетата в онази част на „Новинарския магазин“, която се използваше като кафене, и близнаците незабавно се заловиха за работа, като оглеждаха и преценяваха травмите на всички. Луис имаше само сътресение, но малкият Хуан имаше четири счупени ребра, счупена ръка и пукнат череп. Близнаците се спогледаха сериозно и се подготвиха за работа.
— Просто се отдръпнете — каза предупредително Клеър на Кейт и Мариви, когато те ахнаха при вида на сияещите ръце на близнаците. — Наистина, всичко е наред. Изцеляването е един от талантите им.