Снежния човек

Полицаят реши да разпита съпруга на изчезналата на крак, в коридора. Беше неделя, персоналът не достигаше и нямаше кой да обслужва телефонната линия, защото дежурните колеги издирваха Катрине Брат — една от тях. Всичко се пазеше в строга тайна, но бяха плъзнали упорити слухове, че била замесена в убийствата на Снежния човек.

— Кога отсъствието на съпругата ви започна да предизвиква безпокойство? — попита Хеле, извади бележник и химикалка и се приготви да записва.

— Днес с Трюгве се върнахме от Нурмарка, където два дни прекарахме на палатка. Не си бяхме взели телефоните, само по една въдица за риболов. Ели я нямаше вкъщи, не беше оставила бележка, а вратата намерихме отключена, както съобщих и по телефона. Съпругата ми е много предпазлива жена и винаги заключва вратата, дори докато си е вкъщи. Не е взела нито връхна дреха, нито обувки. Явно е излязла по пантофи. В това време…

— Обадихте ли се на всички ваши познати? На съседите?

— Разбира се. Не се е свързала с никого.

Томас Хеле си водеше записки. У него вече се прокрадваше съмнение. Показанията му звучаха познато: изчезнала омъжена жена с дете.

— Казвате, че съпругата ви е предпазлива — внимателно подхвана той. — На кого според вас би отворила? Кого би пуснала в дома ви?

Синът и бащата се спогледаха.

— Малцина — категорично заяви Андреас Квале. — Трябва да е бил познат.

— Или някой, когото не е възприемала като заплаха — предположи Хеле. — Дете, жена?

Мъжът кимна.

— Или човек, представил задоволително обяснение за необходимостта да влезе в дома ви. Например служител от електроразпределително дружество, който иска да отчете изразходената енергия.

— Възможно е…

— Напоследък да сте забелязали нещо необичайно около къщата?

— Необичайно? Какво имате предвид?

Хеле прехапа долната си устна и се престраши:

— Нещо като… снежен човек?

Андреас Квале погледна сина си, а той поклати енергично глава, изплашен до смърт.

— За да изключим тази вероятност — обясни Хеле.

Синът прошепна нещо.

— Моля? — не разбра полицаят.

— Казва, че навън вече няма сняг — поясни бащата.

— Така е — кимна Хеле и прибра бележника в джоба на якето си. — Ще изпратим описание на жена ви до всички действащи патрули. Ако до довечера не се появи, ще включим още полицаи в издирването. При деветдесет и девет процента от случаите изчезналите се прибират или се обаждат в рамките на няколко часа. Ще ви оставя визитката си…

Хеле усети ръката на Андреас Квале над лакътя си.

— Трябва да ви покажа нещо, господин полицай.

Томас Хеле кимна. Квале го поведе към мазето. Отвори врата към помещение, където миришеше на сапун и на изпрани дрехи. В ъгъла стоеше старинна гладачна преса и стар модел пералня „Електролукс“. Каменният под образуваше вдлъбнатина за оттичане на водата. Беше мокър, сякаш някой току-що го е измил със зеления маркуч, оставен до стената. Вниманието на Томас Хеле обаче прикова не подът, а роклята, закачена с две щипки на въжето за простиране. По-точно онова, което бе останало от нея. Платът под гърдите беше отрязан. По опърления ръб чернееха обгорени памучни нишки.