Вратата на Абадон

Тя вдигна глава към него и кимна. Бика премести съвсем леко джойстика, но механоботът се завъртя непохватно. Насочи го назад през вратата и по коридора към неговата каюта. Когато стигнаха там, на лицето на Сам вече се четеше любопитство. Бика затвори вратата и се закашля. Виеше му се свят и сърцето му тупкаше учестено. От страх, вълнение или заради връщането към изправено положение за първи път, откакто бяха преминали през Пръстена.

— Какво има, шефе?

— Комуникационният лазер — каза Бика. — Да речем, че искам да го използвам като оръжие. Каква е максималната мощност, която можем да му зададем?

Сам се намръщи, но не само от усилието да направи изчисления. Изкуствената гравитация я караше да изглежда по-стара. Или може би срещата с ранените.

— Бих могла да го направя горещ като ядрото на звезда за частица от секундата — отговори тя. — Може да прогори корпуса на този кораб.

— А как бихме могли да осъществим, да речем, три изстрела? Без да пробиваме дупка в нашия кораб?

— Може да се получи, стига да ми дадеш малко време.

— Ще се захванеш с това, нали?

Сам поклати отрицателно глава.

— Какво?

— Онази голяма светеща топка там може да изключва инерцията, когато се чувства заплашена. Не мисля, че трябва да си играем с превръщането на светлината в оръжие. Сериозно, представи си, че си науми да спре фотоните?

— Важното е да разполагаме с нещо такова, а не да го използваме.

Сам отново поклати глава.

— Не мога да го направя за теб, човече.

— А какво ще кажеш за капитана? Ще го направиш ли за един поясен?

Бузите на Сам поруменяха. Можеше да е от срам или гняв.

— Евтин трик.

— Съжалявам, но ми отговори ще изпълниш ли пряка заповед на капитан Па?

— Да. Но не защото е поясна, а тъй като е капитан и се доверявам на преценката ѝ.

— Повече, отколкото на моята.

Сам вдигна ръка в поясния жест за свиване на рамене.

— Последния път, когато направих това, което ти ми каза, се озовах под домашен арест.

Бика трябваше да признае, че е права. Той освободи едната си ръка от механобота, активира ръчния терминал и поиска приоритетна връзка с Па. Тя се отзова почти веднага. И нейното лице изглеждаше остаряло и уморено. Кризата оказваше своето влияние.

— Господин Бака — рече капитанът. — Какво е положението?

— Капитан Джаканди отказва да прехвърли хората си, макар да е наясно, че тук ще са по-добре. И не желае да предаде Холдън.

— Е, поне опитахме — въздъхна Па.

— Но вероятно би могла да се предаде на вас — продължи Бика. — Струва ми се, че ще е много по-лесно да си шериф на бавната зона, ако си единственият с пистолет.

Па наклони глава.

— Продължавайте.