Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Дай ми наметалото – каза Кайтай.
Тави ѝ го подаде.
– Какво смяташ да направиш?
– Да се погрижа за вятърните фурии – отвърна Кайтай.
После свали своето наметало и накисна и двете във водата, която течеше в акведукта. От друга торба тя извади тежък дървен съд, пълен със сол и започна да я разсипва с пълни шепи по мокрите наметала.
Тави я наблюдаваше намръщено.
– Знам, че солта причинява болка на вятърните фурии – каза той. – Но смяташ ли, че наистина ще се получи?
Кайтай се спря за миг и го изгледа. После наведе поглед към бижутата и дрехите си и отново го погледна.
Той вдигна ръце.
– Добре де, добре. Щом казваш.
Миг по-късно тя се изправи и му подхвърли наметалото. Тави го улови във въздуха и се загърна с мократа осолена дреха. Кайтай направи същото.
– Готов ли си, алеранецо?
– За какво? – попита Тави. – Все още не знам как ще влезем, без да докосваме покрива.
Кайтай кимна към тесните прозорци на най-горния етаж.
– Аз ще вляза оттам. Изчакай да стигна дотам, преди да се спуснеш. Въжето не е направено да издържа двама.
– По-добре ме пусни да мина пръв – каза Тави. – Аз съм по-тежък. Ако се скъса, по-добре да падна аз.
Кайтай се намръщи, но кимна. После махна с ръка към въжето и каза:
– Отивай. Остави ми малко място, за да мога да работя, когато пристигна.
Тави кимна и погледна към тънкото въженце, което стигаше до Сивата кула. Той преглътна, чувствайки как ръцете му треперят, но се насили да се хване за въжето. После леко се отпусна върху него с глава към Сивата кула и крака, кръстосани откъм акведукта. Вятърът духаше, въжето се поклащаше, а Тави се молеше куката да издържи и да не се изплъзне. Той започна да се издърпва напред към кулата колкото можеше по-внимателно и плавно. Погледна назад само веднъж и видя, че Кайтай го наблюдава. Очите ѝ проблясваха закачливо и тя прикриваше с ръка устата си, без всъщност да се опитва да скрие, че ѝ е забавно.
Тави се съсредоточи върху задачата си и продължи ритмично да мести ръцете и краката си. Той не бързаше и се придвижваше с подчертана предпазливост, докато не прекоси пропастта. Забеляза перваза под прозореца и внимателно спусна краката си върху него, за да си починат, и се увери, че може да издържи тежестта му. Накрая се прехвърли изцяло върху преваза и погледна обратно към Кайтай, придържайки се с една ръка за въжето.
Маратската девойка не започна да се придвижва внимателно като Тави – тя просто стъпи на въжето и тръгна по него, сякаш то бе широко и стабилно като тежка дървена греда. Сложила ръце на кръста, тя се движеше леко и уверено, поглеждайки с презрение смъртоносната пропаст под краката ѝ, и прекоси разстоянието за една трета от времето, което бе необходимо на Тави. Когато достигна края на въжето, тя просто подскочи, превъртя се във въздуха и кацна с лекота до Тави на перваза.
Той я зяпна. Тя го погледна и повдигна вежда.
– Да?
Тави поклати глава.
– Откъде си се научила на това?
– Ходенето по въже ли? – попита тя.
– Да. Беше... впечатляващо.
– Палешка игра. Играем я като деца. – Тя се ухили. – Когато бях по-малка, се справях по-добре. Можех да тичам по въжето. – Кайтай се обърна към прозореца и надникна през стъклото. – Коридор. Никого не виждам.
Тави също надникна.
– И аз – каза той. После извади кинжала от колана си и се опита да повдигне стъклото откъм ъгъла, но то бе вградено направо в камъка. – Ще трябва да го счупим – каза той на Кайтай.
Тя кимна рязко и извади от торбата руло от някакъв дебел плат. Разви го с едно движение на ръката, след което измъкна една малка бутилка и я отвори. Отля в шепата си малко от гъстата мазна течност и я размаза върху стъклото. Разнесе се остра воня. Тя побърза да избърше течността от ръката си, после се намръщи и устните ѝ се размърдаха.
– Какво правиш? – попита Тави.
– Броя – отвърна тя. – Не ми пречи.
Минаха още минута-две, след което тя положи плата върху стъклото и го приглади така, че той веднага залепна. След като почака още малко, Кайтай извади ножа си и удари с дръжката му по стъклото.
Стъклото се счупи с хрущене. Кайтай го удари отново на още няколко места и бавно дръпна плата. Тави видя, че стъклото е залепнало здраво за него. След това момичето взе парцала, с който бе избърсало ръката си, и го притисна към стената до прозореца. Той се задържа.
Кайтай погледна към Тави, докато отчупваше няколкото парчета, към които парцалът не бе успял да прилепне, пусна ги долу, бързо се наведе и се шмугна през прозореца в Сивата кула.