Фурията на Академа

– Крада ключовете – отвърна Кайтай. – Естествено.

– Естествено – промърмори Тави. – Да вървим.

Двамата продължиха нататък по коридора и Тави проверяваше всяка врата. Стаите изглеждаха по един и същи начин – сиви, обикновени, празни.

– Трябва да е на този етаж – промърмори Тави, когато стигнаха до края на коридора. Там имаше врата. Тави я отвори и се озова пред спускащо се надолу стълбище, осветено от слаби фуриени лампи. Тук звуците отекваха надалече и Тави показа с жестове на Кайтай да не говори. Чак тогава заслиза по стълбището. Успя да направи само няколко крачки, когато отдолу се дочуха пеещи гласове: поредната фестивална песен. Тя обаче навяваше мисли по-скоро за пиянска сбирка, отколкото за репетиция.

Тави се ухили и леко ускори крачка. Ако пазачите вдигаха тази гюрултия, значи, той и Кайтай щяха да се придвижат по-лесно из кулата. Двамата стигнаха до следващия етаж и Тави отвори вратата на площадката. Отново се озоваха пред поредица дървени врати, също като на горния етаж. Решиха веднага да слязат на дол­ния етаж, но Кайтай внезапно стисна рамото на Тави, предупреждавайки го за опасност.

Под тях се разнесе скърцането на отваряща се врата и мъжки гласове, които разговаряха. Тави замръзна. Стъпките на мъжете се отдалечиха в посоката, откъдето се разнасяше пеенето.

Тави изчака да утихнат напълно, преди да се спусне до края на стълбите. Той отвори вратата на поредната площадка и се озова в съвсем друго помещение.

Въпреки че всичко бе все така скромно обзаведено, целият етаж представляваше една огромна килия. Зад масивната решетка се виждаха огромна вана, няколко книжни рафта, обикновен диван и столове, където можеше да се седи и чете, както и маса за четирима и голямо легло. Прозорците също бяха преградени с решетки.

– Нали ти казах, че с мен всичко е наред – разнесе се глас изпод завивките. – Просто имах нужда от малко почивка.

– Макс – прошепна Тави.

Макс рязко седна в леглото си, все още с мокра коса, прилепнала към главата му, и ченето му увисна от изненада.

– Тави? Кои врани те доведоха тук? И защо си дошъл, враните да те изкълват?

– Дойдох да те измъкна – отвърна Тави.

Той се приближи до решетката, а междувременно Кайтай прит­вори вратата и остана да наблюдава стълбата. Младежът се зае с ключалката.

– Не се мъчи – каза Макс. – На масата до северната стена.

Тави се огледа, забеляза ключа и го грабна.

– Не са се загрижили особено за сигурността.

– Всички, които се оказват в тази килия, обикновено са тук по политически причини – каза Макс. – Решетките са просто за показност. – Той се намръщи. – Освен това тук призоваването не действа.

– Горкото то, няма му фуриите – каза Тави и пъхна ключа в ключалката. – Хайде. Обличай се и да вървим.

– Шегуваш се, нали?

– Не. Имаме нужда от теб, Макс.

– Тави – каза Макс. – Стига глупости. Не знам как си влязъл тук, но...